Update 26-и Март

Интересно е че има хора които посещават блога ми О_о
Поне ако са редовни… да спомена, че наскоро бях на турнир на живо по покер в един 5 звезден хотел. Беше много яко… нищо, че късмета ми беше адски лош.
Пратил съм на агентката си всичко нужно…, но това май и предния път го казах. Разликата от преди е, че сега остават 3 седмици за отговор 😀
Ако не ми отговори…. пише на сайта им да й пратя отново или да пратя на друг техен агент. Ще видим какво ще стане… но ако не стане с тази агенция… ще започна да пускам наред докато някой се отзове.
Крипто валутите пък са надолу, но все още съм на + и имам около 8000лв. или
10 000лв. ако броим и валутата на моята клиника. Като цяло не бих продавал, защото има възможност да стана милионер от тях.
Но като се върна в Плевен ще си имам колаааа  ^ ^ много се кефя.
Искам да карам и да съм безгрижен и да съм спокоен. Може и да съм сам…, но поне знам кой съм и какво искам. Малко са хората които държат на мен и аз на тях…, но поне като се разберем… се отзовават. Зависи за какво става на вп. де…
Сега на 6-и Април се прибирам и 1 седмица ще си стоя в Плевен :)) Жалко е, че няма да си закарам колелото и да е хубаво времето да покарам… но карай.
Иначе скоро и ново колело ще си взема със камера Го Про.
Абеее много неща ще си оправя, но единственото от което наистина имам нужда е приятека!
Ако имам приятелка… нищо друго няма да е от значение…. дори това дали съм милионер или не…. Аз пак може да се опитам да стана, но поне няма да ми е толкова кофти ако не успея… както би било сега ако не стане.
Варна е хубав град през лятото, но е “все тая” през зимата. Не я харесвам като цяло.
Плевен също, но си ми е роден град и е друго….
Надявам се София да ми допадне.
Мисля да си вземам самоучител по японски :))) Също така научих и една фраза, но nvm.
Обичам да мечтая….
Обичам да обичам.
– Гледайки очите си в огледало… той попита – Ти ли си Дявола?
И дочу глас идващ от огледалото – Ти ли си Дявола? – А същите очи като неговите се взираха в душата му. Сърцето истиваше като празна стая, а тишината зловещо пищеше в ушите му.

 

Сълзите не са за пред хора…
Просто защото те няма да ги разберат.
By: Теодор Илиев

 

Book update

Редактора ми прати и последната част от пъзела.
Може би от дългото чакане или не знам и аз… но сякаш не устих тръпката.
Истината е, че искам да се подготвя максимално за агентката и ще изчакам да свърши тази седмица и чак уикенда ще погледна всичко и ще направя последната крачка водеща към началото.
Да… началото.
Зная, че тепърва започва моята борба в това да успея с книгата.
Пътя няма да е лесен, но аз ще успея!
Загубих всичко което ценях в живота си… или поне почти всичко…
Но чувството е такова… и единствено книгата ми остана.
До края на тази година…. книгата ми ще бъде готова за издаване! ОБЕЩАВАМ СИ!
Ще стана богат!
Забравих да спомена и че пуснах 100лв. за реклама във Фейса и наистина помагат.

И сънят на Бети ще се сбъдне… моите мрачни мечти… ще станат реалност.
Аз ще съм богат и ще стоя на прозорец с бели пердета в лунна нощ.
Ще гледам през прозореца морето или звездите и ще си мисля как е отлетяло щастието от живота ми… и сега имам само possessions.
Ще се бъда превърнал в един от най-големите ми страхова… – Дявола.
И въпреки, че той е плод на моето въображение… той ще е най-истинското нещо което ще съм имал…, най-близкото нещо до щастие.
Той ще е най-близката личност която ще познавам и която ще ме познава.
Като се замисля… малко е тъжна тази съдба…
Тъжна е защото аз съм човек с потенциал…, аз съм човек с интелект.
И като такъв… знам, че мога да бъда нещо повече…. мога да бъда щастлив.
Уви… за жалост не избираме сами съдбата си.
Ако обаче по някаква причина успея да постигна безмъртие… аз имам жените които винаги съм желал….
Как?
Само Дяволът в мен знае 😉 >:)

 

Hello.
Тази вечер съм на Depeche Mode, Editors, Kings Of Leon, The Stereophonics, Poets Of The Fall.
Тези групи са нещо като една вълна, на която се настройвам понякога.
Някой може даже да го нарече – вълна на сдухване.
Макар че понякога е просто релакс вълна или просто едно неотрално такова.
Тази вечер гледа отново едно ново сериалче – The magicians
И докато гледах една руса мацка… някак си по начина по който актрисата я представяше… ми заприлича на Бети.
П.С. Епизода беше 10-и 🙂
Та Бети винаги ще ми липсва и може би точно затова ще виждам понякога нея в някой друг.
Честно казано… може би това, че не се видяхме и после ме разкара… е било планирано… не знам… понякога просто този сценарий ми минава през главата.
Честно казано не ме интересува… винаги ще имам добру чувства към момичето което познавах… и ако то е все още там… вътре в нея… не бих искал да го нараня… ето защо не бих направил каквото и да е, за да я разделя със сегашния й приятел…
Но често си спомням за нея и бих искал отново да усетя чувството да бъда с някой като нея.
Понякога си представям пък, че отново съм с Вени.
А както наскоро сънувах Цвети…. и после сутринта като се събудих полудях… ами да… понякога ми се иска да бъда и с някой като Цвети. (макар че нея не я познавах)
Зная, че съм прекалено голям особняк… дори по-голям от Бети….
И точно затова приемам, че може никога да си нямам някой до мен.
Казват, че това което не те убива, те прави по-силен.
Не знам колко точно силен ще стана…, но определено се чувствам слаб.
Всеки или поне повечето хора… имат нужда от някого до себе си.
Аз съм един от тези хора…
Не знам какво ще е като се върна в Плевен…., но определено ще има спомени на всяка улица.
Вече не гледам толкова често очите си…. сякаш ме е страх да го правя.
Все едно не съм аз.
Аз съм сам.

 

Понякога пак си мисля за Бети.
Може би е невъзможно да спреше тотално да мислиш за конкретен човек… особено, когато светът е способен да ти напомня по някакъв начин за него.
Но ако трябва да съм честен… понякога си мисля за Вени и Цвети…., така че предполагам е нормално. Асоциации…
Кофти е, че като се върна в Плевен ще се виждам понякога с Бети и Вени…
и въпреки, че с Вени поне ще се поздравяваме… пак ще усещам усещането от отсреща което казва ” оф… пак го срещнах”.
Винаги съм усещал, че някой ден ще остана сам…
Но колкото повече се приблжавам до тази реалност… толкова повече свиквам с мисълта и не ми пука 🙂
Може би не е нормално да не ти пука дали си сам или не. Макар че има хора които са отшелници и няма да съм първия в това отношение… макар, че не мисля, че ще съм толкова краен.
Ще видим…. Може някой път пак да ми липсва Бети…, но смятам, че е нормално.
Любимият ми спомен или поне един от многото е когато ми пъхна бележка с надпис “Do your best :}” дали имаше и “I love you” преди това не помня…, но знам, че наистина дадох най-доброто от себе си и се справих.
Може би ако искам… мога и с жените да съм така добър… въпроса е, обаче, жената/момичето да си заслужава. Не искам да съм сам… и често си мечтая как прегръщам просто някакво момиче… то няма лице, но е мое и ме обича. Ако някой ден намеря точното момиче за мен… може би в тези мечти тя вече ще има лице 🙂
П.С. Зная, че вече не пиша толкова често…, но не виждам смисъл след като това което пиша тук никога няма да бъде прочетено….
Bye