Това е някакво описание на моята зодия,което съм запазил в твърдия си диск и то явно защо.Защото съм видял себе си в това описание и сега го намерих пак и реших да го споделя тук.
Водолей непрекъснато анализира ситуациите и хората около себе си. Умее да задава и доста недвусмислени въпроси,
когато му е нужно да изясни нещата.Интересни са му загадките и тайнствените хора. Ако не намери у вас причина да
проведе невидимото си микроскопско изследване бързо се отегчава и ви изоставя. И въпреки, че приятелите са нещо важно
за него той често не може да надмогне природата си да търси нови и нови интересни запознанства и да позабравя старите
приятелства, когато те се изхабят и не искрят с предишния блясък.И в интимния си свят Водолей трудно подарява сърцето си.
Истината е че като млад изпитва панически страх от обвързване и предпочита кратките връзки,
свободната любов и съжителство. Въпреки, че доста Водолеи се женят и твърде млади (вероятно когато все още успяват да
подтискат разума си) – друга тема е колко са щастливи след това.
Над Водолей има някаква странна орисия за самота. Дали защото дори приятелите не винаги разбират утопичните му мечти,
дали защото единствено той сам успява да се разбере напълно (с известни уговорки), но това е факт. Водолей често
остава сам по две причини. Другите го оставят да се рее в облаците или той ги е зарязал посред пътя, защото са
скучни и шаблонни типове.
Водолей сякаш вечно живее някъде там утре, вгледан в неща, които още не са се случили.
Само от време на време може да го уловите тук в настоящето.Ако спечелите за приятел Водолей той ще бъде лоялен,
изобщо няма да се интересува, как ви оценяват другите или какво говорят за вас. За него важна е неговата собствена
преценка. Не си правете илюзии, че вече не ви е анализирал подобаващо.
Водолей е умен, притежава абсурдно умение да се концентрира, попива много информация, която някак си синтезира и
забравя в последствие с изключение на някаква есенция, която навярно останалите наричат мъдрост. В периодите си на
разсеяност обаче, които като че ли не са малко може и да е тотално непълноценен – ще предпочита да се самосъзерцава,
да търси себе си, да гледа небето – докато не се развихри отново с пълна сила и за отрицателно време да работи
по-прецизно и читаво от всеки друг. При това с мощта на развилнял се тайфун.
Коментар:
– “Истината е че като млад изпитва панически страх от обвързване и предпочита кратките връзки,
свободната любов и съжителство.” Това не важи за мен,защото аз имам страх от това да остана сам.Да свикнал съм със самотата и тя никак не ми е чужда… понякога даже й се наслаждавам.Що се отнася до лоялността,за която говорят по-горе…. преди мислех,че съм такъв…. но след като предадох доверието на едно момиче….. вече не се чувствам такъв.В момента когато го направих бях емоционално повлиян и ми се струваше оправдано това предателство,мислех,че тя ще ме разбере и прости.Но след като мина време осъзнах тази грешка и съжалявам…. Въпросът не е в това…. а че не мисля че съм лоялен.Преди го мислех….Истината е че за мен любовта е най-важното нещо и зареди нея престъпвам всякакви принципи,а не зареди човек.Но това не оправдава предателството ми или поне не в очите на това момиче.Иначе съм съгласен с всичко останало що се отнася за самия мен.В една книга за зодии “Еротичен зодиак” се казва,че колкото и дълго да познаваш един водолей пак няма да го познаваш напълно и той може да ти се струва от време на време,като непознат.Може това да важи само за мен не знам… но при мен е така.Малко хора ме познават,а когато ги предавам се чудя дали аз самият се познавам…. Но както и да е….