Depression time

В Понеделниците съм ок може би щот гледам Игра на Тронове, но в дни като днешния, в който нямаме работа… съзнанието ми не е заето и започвам да се депресирвам. Да не говорим, че компа ми прегрява и не мога да играя играта, която обичам… както и че момичето, което се чудех дали си харесвам и което уж започнах да си харесвам…, ме отсвири.
Не че това с момичето е нещо ново за мен, но някак си оказва влияние на настроението ми.
Понякога се чудя какъв ще е смисълът на живота ми след като мина възрастта в която мога да се надявам някой да бъде с мен.
Може би дълбоко в себе си зная, че ще си остана сам и се подгатвям за това…
Честно казано карането на колело ще ми оправи настроението, но тъпото време не иска да се оправи… точно, когато ми трябва да е хубаво…
Да не говорим, че ми трябва да карам, за да тренирам за Витоша 100.
Както и да е… книгата скоро ще получи рекламата, която заслужава и ще видя истината.
Ами това е… нищо интересно в скучния ми живот.
Чао.

 

My book

Това е моята книга.
Вече се продава.
За жалост дори близките ми приятели не желаят да уважат труда ми по начина по който ги помолих. Само трима за сега го направиха, но както и да е…  така или иначе не съм осланял успеха си на тях.
Тепърва ще пускам рекламата и се надявам наистина мечтите ми да се сбъднат.
Рекламата е всичко.
Поне се гордея със себе си!

 

Искам да избухна.
По-рано покарах на Стели колата, но не се усетих, когато той избра маршрута…, къде ще излезнем. Вместо към града… ние тръгнахме от кайлъка надясно и минахме покрай гробищата до които в близост живее човек, на когото част от сърцето ми принадлежи.
Мислех, че се държа и владея, но явно щом се доближа малко повече до миналото и става лошо. Както и да е… въздържах се до колкото можех, а и все пак карах и моя човек ми говореше…, та от една страна ми харесваше да се приближавам до спомените…, сякаш исках да отворя очи и да се окаже, че сънувам и да се окаже, че не съм заминавал за Варна.
От друга страна… болеше…, болеше, защото знаех, че няма да си върна изгубеното.
Но живота продължава нали така…?
Наскоро си бях харесал една докторка, но не мисля, че е мой тип. Да знам… противоречиви неща са, но просто си мисля, че фактът, че съм сам ме подтиква да си харесвам момичета. Не казвам, че е лоша…, но нещата които виждах в другите жени с които съм бил или желал… ги няма в нея.
Може би никога няма да намеря идеалното момиче за мен, но последното, с което бях… беше възможно най-доброто, което можех да намеря за моя вкус.
Уви… съдбата ми е да гледам как другите са щастливи.
Нищо де… винаги съм си бил така… сам. Свикнал съм си.
Знам, че не е хубаво, но всеки си носи кръста.
Поне имаме Игра на Тронове :)))

 

Лятото на 2019г. and above

Плановете ми за това лято са:
1. Да ида до Варна и да си прегледам очите и зъбите, като същевременно се видя с разни хора и забележете… ще ида на плаж. XD XD XD А докато живях 2г. и 4м не съм ходил.
2. Ще скоча с парашут.
3. Преди горните две ще е да направя обиколко с колелото на Витоша, но в събитие наречени Витоша 100, т.е. обиколката е 100км.
4. Ще си карам колелото (новото не купено още) в Плевен и ще отивам на моите места, където хора не минават! О да…! И ще съм сам сред природата. От години ми липсва това. + Книжка за четене.
5. Ще си почивам и ще се подгатвям за компютърен специалист.
6. Ще играя игри и ще тренирам (п.с. от скоро тренирам 😀 щот се освиних)
7. Следващото вече е извън предела на лятото, но ще е топло там където ще ида и затова го споменавам – На почивка със Стели (един от тримата ми най-добри приятели) в Санторини (Гърция). Последния път с него беше преди години и си изкарахме прекрасно и доста ме освежи.
А през 2020г. месец Март или Април ще си купя кола и ще съм волен като птица.
Ще обикалям малко България…, а след време може и в чужбина.
Иска ми се някога да ида в Япония (може би Токио) и в Америка (Ню Йорк). Но това са мечти, които ще трябва да почакат, защото изискват много пари. Но съм си казал и някой ден ще ги посетя задължително!
Но нека не се отклоняваме от темата :)))
Тази година имам сигурна работа и пари и въобще… усещането ми, че това ще е моята година… се оказа вярно. А може би е просто до нагласа :))) who knows…
Знам, че искам да живея…. и точно това и ще правя.

 

Книга updates

Дам…. с книгата нещата са много завъртяни.
Хубавото е, че вече не търсим толкова много популярността, т.е. не са ми нужни предварителни последователи преди да пусна книгата. Това се изисква, когато едно издателство направи даден тираж и се предполага, че книгата ти ще продаде повече от половината. Ако успее ще се води за успешна и пак ще бъдеш финансиран след като си изплатиш заема.
Уви… аз не завися от издателство. Издадох книгата си в киндъл вариант и след броени дни ще я имам в хартиен вариант на пазара на амазон! Yesss! Успехът е нещо доста удовлетворяващо дори, когато е за нещо малко. В случая книгата ми не е нещо малко за мен, но за сега продажбите са малки. Защо ли ?
Защото още не съм пуснал рекламата 😉
Всички казват, че корицата, сайта, заглавието и описанието изглеждат добре. Един приятел дори я прочете и каза, че не е лоша и е интересна.
Остава и рекламата ми да е със същият ефект и хората да си я купят.
Математически и със сметки без кръчмар… моите изчисления са, че ще спечеля доста пари от нея. Колко… не мога да зная, но предстои да видим.
Нямам търпение да започна и с втората книга, т.е. да продължа да я пиша, защото вече съм започнал. Проблемът при нея е, че няма да имам много време, защото ще уча за компютърен специалист и ще се изисква голяма решителност и желание, за да я напиша. Но тя ще бъде още по-добра!
Също така и с крипто валутите се надявам, че в близките 5-10 години ще стана богат.

 

Ти знаеш (Теодор към Теодор)

Да обичаш някой, който дори не помни кой си.
Да обичаш, въпреки че няма да получиш същото обратно.
Да обичаш независимо от времето и обстоятелствата.
Да обичаш… може да се сравни с чудо.
Понякога да обичаш означава да страдаш…, но въпреки това, ако можеш да върнеш времето назад ти пак би обичал, защото ще си е заслужавало!
Любовта е абстрактно нещо.
С времето ние си отиваме…, но любовта остава.
Може би миналото е просто поредица от образи, които не е писано да променим.

 

Неизбежният край.

Някой ден… аз няма да съществувам. Никой няма да ме помни. Никой не ще знае за мъките и радостта, които съм изпитъл.
Моят характер, моите качества, моите мечти, моите чувства…,
ще бъдат забравени!
Защото когато умрем…, ние губим своята стойност на този свят…, освен…, освен ако не оставим нещо след себе си.
Но какво…?
Някои хора променят историята, други създават невиждани творения, трети пък извършват зверства, за да не ги забравят…
Аз пък ще пиша!
Сигурно около 15-и Април ще излезне книгата ми. Не мога да съм на 100% сигурен.
Но не тази книга ще ме направи безсмъртерн…, не тя ще споделя моята история.
Някой ден…, някъде…, аз ще завърша книга, която ще подробно описание на моя живот. Някои хора и техните имена ще бъдат променени, за да запазя идентичността им, но… светът ще знае кой съм аз и през какво съм преминал.
Може би тази книга няма да вълнува никого и няма да бъде запомнена. Може би няма да съм безсмъртен…, но ако мечтите ми се провалят…, тази книга ще е моята надежда.
В живота си съм имал сигурно 90% тъга и лоши моменти… и 10% хубави моменти.
Истината е, че аз съм свикнал с тези 90% до толкова…, че останалите 10 са ми чужди. Може би ако нещата се обърнат няма да знам какво да правя.
Дали мога да съм истински щастлив?
Не мисля. Мракът е нещо което обикнах прекалено много. А самотата е моята приятелка, с която споделям своите вечери. Болката е музиката в ума ми. Сивото ежедневие е пясъчният часовник на моя живот. Той изтича…, а с него и живота ми. Песачинка по песачинка… и аз не го усещам, но в един момент като погледна надолу… купчинката от пясък е станала по-голяма… и вече ме е страх да погледна нагоре. Страх ме е да видя с колко разполагам и какво бих правил с останалата част от живота си.
Ето това е моят живот.
Хората ме ободряват и ми казват, че ще си намеря някого, че няма да съм сам, че за всеки влак си има пътнице…., но аз дори не съм на спирката…, дори не търся вече…
Дори не ме е страх. Сякаш буца е заседнала в гърдите ми, но аз съм свикнал с нея…, тя ми тежи, но за мен е нормално.
Понякога дори не мисля за нея…, а и защо…. нищо не мога да променя. Аз съм никой…, а дори и да стана някой… никога не бих могъл да бъда този, който бях…, този, когото исках да бъда.
Но животът е красив дори когато страдаш…, защото ако те боли… значи си жив!
А да съм жив е по-добре от един безкраен сън в мрака, без сънища, без мисъл, без каквото и да е. Да… това е един вид покой…, но в крайна сметка… този покой е неизбежен за всеки от нас. Затова ще живея…, а щом дойде моето време… някой ден…
Някой ден аз ще спра да съществувам!