Има ли Надежда или няма :)

Запознах се с ново момиче, което си харесах.

Приятелка на приятелка.
Опитвам се да не вкарвам нищо, да нямам очаквания…, да не бъде себе си.
Защото ако съм себе си, аз съм обсесивен и вглъбяващ се в човекът, към когото имам интерес.
А в повечето случаи това е отблъскващо.

Не знам дали отново ще се видим.

Истината е, че винаги ще се опитвам да намеря някой за мен, но докато това не е факт, аз ще бъда сам…

Тази песен на Ерра ме вдъхновява и ми дава мисли за надежда.
А впрочем тя така се и казва – Надежда.

Дали тя или някоя друга е моята избранница… не мога да знам.
Знам само, че бих се борил с целият свят за момичето, което е предопределено да бъде мое!

Но тъй като не знам коя ще е тя, аз трябва винаги да съм на ниво и да се боря за всяка, която си харесам дори и да има риск да бъда отрязан (нещо, което много мразя, но и съм свикнал до някъде).
Понякога животът ме мачка твърде много и аз занижавам очакванията си спрямо хората, но винаги ще вярвам, че там някъде има момиче за мен.

Надеждата е опасно нещо, но пък е и хубаво да я има.

 

No new hope :D

Относно момичето, което си харесах…
Ами явно и там няма да ме огрее…
Истината е, че съм прокълнат.
И не, не прокълнат в духовният смисъл…, а прокълнат да бъда човекът, който съм.
Всеки избор, всяко решение, всяка мисъл в главата ми… са в следствие на това, което съм и в което съм се превърнал с годините.
Разбирам, че това, което правим определя кои сме.
И играейки игри и избягвайки от реалността с тях, аз съм загубил връзката към реалният свят и кое е нормално и кое не.
Приемам съдбата си – да съм сам.
Приемам я и съм готов да живея дори цяла вечност сам.

Понякога обичам да вярвам, че там някъде има човек за мен, защото ми повдига духът и настроението, но истината е, че никога не е имало….

Ще страдам цял живот в мракът на собствената си ексцентричност.
BRING IT ON ! BITCHES !
BRING IT OOOOOOOOOOOOOOOOOOONNNN !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

 

A new hope.

Хей.
Понякога хвърлям по едно око на хората, които са ми близки (столквам) или спрямо хората, които някога са ми били близки.
Радвам се, че хората могат и без мен и продължават живота си щастливи или поне аз с такова впечатление оставам.
Едно е сигурно… щом не са с мен… значи не са могли да намерят щастието при мен и затова ги разбирам.
Аз лично търся щастието в едни нови очи, едно ново лице…, лице, в което съм започнал да хлътвам…
И точно, защото знам, колко опасно е това за мен… съм готов да го прекратя бързо, бързо, като прибързам към развръската.
За жалост с този човек се виждам само, когато си плащам сметките, т.е. един път в месеца.
Навярно няма да ме хареса, но ако пък ме хареса…, хлътването ми ще стане още по-голямо.
Ако някога отдам сърцето си отново на някого… искам да съм убеден, че този човек ще го цени така като цени своето.
Преди да започна този пост, погледнах статистиките и е интересно, че в повечето ми статии средната бройка на думи е около 200-250бр.
А в дадена година съм успял да изпиша рекордните за блога ми 80К бр. думи.

Предполагам, че в миналото е имало нуда да ползвам този отдушник повече, но сега пиша по-рядко с тази цел и по-често за удоволствие.
Може би съм станал по-студен и точно това ме кара да пиша по-рядко.

Надявам се този нов човек да навлезне в живота ми и да ми даде причина да пиша за хубави неща тук.
Ако ли не… всичко ще е както е било до сега.
И така да края на вечността !
Arigato gosai mas !

 

НЕ бъди като мен!

Хей ти !
Да… не се интересувай от мен и не чети какво пиша.
Аз съм вълк единак.
Цял живот вървя своя път сам.
И нямам нужда от внимание или интересът на другите.
Този блог е личен и е одушник за моите емоционални състояния.
Понякога пиша неща, които не мисля и понякога пиша неща, които никога не бих споделил с никого.
Ето защо няма смисъл да следиш и четеш какво пиша тук.
Животът ми е празен, но аз съм свикнал.
Би ме привлякло момиче с подобно състояние на моето, но това би означавало, че тя е счупена като мен и в повечето случаи това са хора в подрастваща възраст. Повечето хора на моята възраст са стабилни в живота си и имат деца или приятелка или нещо, с което се гордеят, че са постигнали.
Моят живот е просто платно от спомени и то повечето горчиви.
А горчивите произлизат от хубавите… и поради този факт…, когато започна да мисля, за някой хубав спомен… бързо стигам до мрачните мисли и депресия.
Ето защо се стремя да не мисля за хора, минало и чувства.
Защото, когато започна… се депресирам и това подхранва злото в мен.

За никого не съм секси, не съм интересен, не съм умен или достатъчно богат.
Макар и последното да не е фактор, защото ще го прикривам дори и да е факт.

Аз съм самата скука и животът ми се върти около компютъра и игрите, които ми дават изход от реалността, за да не мисля, за кофти живота, който имам.
Скоро ще започна да губя ценни хора за мен и точно затова се подгатвям емоционално, т.е. да не изпитвам нищо.
Аз съм тяло без емоция, но въпреки това търся някой, който да ме обикне и да върне светлината в мрака.
Уви… както аз хлътвам по момичета “които имат нужда да бъдат спасени”, от другата страна няма момиче, което да хлътне по мен “имащият нужда от спасение”.
Просто хората не обичат мракът, който ме обгръща.
А аз не харесвам хората.
Ето… мисля, че вече ти дадох причина да не четеш.
Който и да е си… не бъди като мен!
Лека нощ!

 

The art of self-loving

Все по-рядко влизам тук, за да споделям със себе си.
Може би нуждата, от която съм имал да го правя е била липсата на събеседник, който да ме разбере.
А също така и депресиите, в които обичам да изпадам.
Фактът, че не влизам тук, за да “рева” означава само, че съм станал по-силен/ по-непукист.

Сега по-скоро влезнах, защото няма какво да правя и ми е приятно ( не че друг път не ми е било).
Колкото по-богат ставам, толкова по-студен се чувствам.
Истината е, че дори и да съм милионер…, аз винаги ще го прикривам, защото не желая да бъда използван, а хората винаги ще намерят как да те използват.
Споделям го от личен опит. Аз винаги съм използвал хората.
Не включвам хората към които съм имал чувства в това число.

Но понякога си мисля, че и тях съм използвал, просто подсъзнателно без да осъзнавам за какво и защо.

Моето подсъзнание е по-велико от мен и винаги ще го вярвам, но тъй като не пия както преди алкохол… рядко мога да съм в досег с него.
Да… защото само, когато съм бил пиян съм успявал прозра някои неща или да мисля като него.
Понякога и в съзнание, рабзирам какво е искало то, но това се случва доста по-късно след като дадени сабития са се случили и съм имал време да ги осъзная.

Аз лично също притежавам нюх към психологията и това често ми помага в работата, както беше днес.
За пореден път ме помолиха да сложа абокат на една “луда”, защото колегите не можели да ги траят/изтърпят.
А като я изпратих аз да чака с абоката, жената се усмихваше и ми благодареше.
Разбира се дяволският чар, който понекога прилагам също оказва влияние.
За жалост вече го използвам само за работа.
Винаги съм можел да го използвам и при жените, но не искам да се превръщам в чудовище.
Защото ако твърде дълго се взираш в бездната, рано или късно и тя ще започне да се взира в теб.

Може би малко хора ще разберат какво точно имах предвид, но в крайна сметка тук никога не съм пишел за простолюдието.

Едно ще кажа на този, който чете това….:
Властта е опианителна! Тя покварява и те кара да се чувстваш като Господ, докато същност не си.
Усещал съм властта дори, когато съм я нямал, защото тя понякога идва като “mind set” / умствена нагласа към светът и самите нас и как се виждаме в собствените си очи.
Истината е, че никой никога не ме виждал така както аз съм се виждал в огледалото, когато това чувство ме завладее. Тогава сякаш съм друг човек…, плашещ човек…., зъл човек….

Не искам да се превръщам в чудовище, затова подтискам тази си страна…, но ако някой ден наистина стана милионер, това може сериозно да наклони везните.
Може би тогава ще го показвам на хората и те ще мислят, че парите са ме променили, докато същност аз ще съм показал една страна от мен, за която те не знаят.

Истината е, че хората никога не са ме познавали… всички ме опознават повърхностно, но и никой не иска да инвестира толкова в мен.
А и да си призная… аз не бих допуснал всеки до себе си.
Определено съм нарцисист!

До някъде е комично… никой, никога не ме е обичал, но аз компенсирам сам това XD 😀

Понякога и аз не мога със себе си :Д :Д
Както и да е…

Беше ми приятно да бъда силен и себе си в тези думи до тук, но мисля да приключвам.
Bye

 

Харесах си една рибка

Песента Kenya Grace – Strangers
Е песен, която чух благодарение на един човек, когото харесвам от доста време.
Истината е, че преди доста години (повече от десет/10) аз хлътнах по това момиче.
Но преди това бях си я харесал в един сайт за запознанства. Едва в медицинският се опознахме повече, но там разбрах, че си има приятел и нямам шанс. Но точно тогава хлътнах по нея и точно заради нея започнах тук да пиша. Ако не се лъжа, тя беше човекът, който ми показа този сайт. И така аз започнах да пиша. Може би, някъде сред първите ми постове съм писал за нея…, кой знае.
Не желая да споменавам името й, но ако тя прочете това, ще знае, че пиша за нея, защото доста подробности изписах и ще изпиша.
Но това е моят одушник и не ми пука…
Истината е, че 2012г. започнах да уча в Медицинският Университет в Плевен.
От тогава досега са минали 11 години.
С това момиче сме имали общи мисли за дадени теми и различно мнение за други, но това, което харесвам в нея, като човек е, че е умна и човек може да потдържа разговор без затруднение.
Тя е мислещ човек, енергичен, ведър и способен!
Аз от години не съм спортна личност, нито съм сръчен или ведър…, но понякога си мисля, че имам нужда от спасение. Истината е, че човек не трябва да търси спасение от някого, а по-скоро трябва сам да се спаси от самият себе си!
Затова не очаквам тя да ме спаси от мен самият…,но, когато съм покрай нея… усещам, че искам да се променям към по-добро.
Трудно се получава, но като удавник за сламка… мисля, че мога да видя до къде ще доведът отнушенията ми с нея.
Не смея да се отпускам и да хлътвам отново. Не искам да се влюбвам в човек, в чието лице мога доста лесно да срещна отказ.
Истината е, че имам коремче и не съм във форма. Истината е, че съм негативен, мързелив и без приятели. Нещо, което малко хора ще харесат.
Ето защо не мисля, че ако се влюбя в нея… ще получа същото като отговор от нейна страна.
Но тя определено е потенциална жена за мен. От години й се възхищавам и я харесвам, като момиче/жена и като човек!
Малко жени имат моето уважение. Повечето си мислят, че го имат, защото мога да заблуждавам хората без никакво усилие, но тя е различна и го знам от момента, в който я видях в сайтът за запознанства.
Уви… мен никой, никога не ме харесва.
Но дори и тя да не ме харесва като за половинка…., тя е нещо като източник на мотивация за мен да се променям.
Да… понякога си представам, че ако имам хубаво тяло ще ме харесват много мацки и ще съм по-готин…, но това въображение ме надъхва само за две-три седмици.
След това спирам да тренирам с хъс и започвам да тренирам на инат. След това ми става досадно и спирам да тренирам…
А когато човек има източник на мотивация, която не спира…, той може да се променя!
Поне аз работя така.
Малко хора ще ме разберат…, но по-важното е, че аз се разбирам сам себе си.

Не зная дали някога, някой пак ще ме харесва и ще ме намира за привлекателен…, но знам, че
аз също съм различен и си заслужавам усилията, защото в мен се крие един войн, който е готов да се бори зачовекът, който се е борил за него!
Ако някой се бори за мен…, ще обърна светът, за да бъде с мен и да бъде щастлив този човек.
Ще се опитам да се променя, защото човекът, за когото ще се опитам си заслужава!
Ако въпреки всичко бъда отхвърлен…, няма да съжалявам, защото ще е било за добро, за мен самият така или иначе.
Истината е, че най-бързият начин до моето сърце е через музиката…, а тя за пореден път успя да ме грабне с вкусът си.
Фактът, че написах всичко до тук повтаряйки само тази песен, която тя сподели е показателен, че я харесвам вече по онзи романтичен начин.
Става късно, а и не мисля, че има какво повече да кажа.
Каквото има да се случва, ще се случи….
Лека нощ!

 

От драма на драма :)

Мислех да лягам, тъй като е 02:22ч. ,но пак гледах корейската драма, която съм си харесал.
И тъкмо, когато реших да лягам исках и да чуя някоя песен преди лягане… и така стигнахме до тук.
Но това, която искам да напиша е важно за мен, затова ще изчакам още малко с лягането.
В сериалчето фокусът основна пада върху главната актриса, която търси любовта, но вместо това влиза в брак, който няма нищо общо с любовта и се чувства подтисната.
Разбира се с времето хлътва по своят фалшив съпруг и разбира, че иска нещата да са истински ли въобще да ги няма.
Пиша това, защото за мен също като при нея… любовта е най-важното нещо.
За жалост хората не знаят какво е това чувсто.
Всеки ще се бие в гърдите, че е изпитвал любов, но истината е, че малко са тези, които наистина знаят какво е любов.
Дано не правя тафтология с това, че ми се спи…, но за мен ЛЮБОВТА е НАЙ-ВАЖНОТО нещо в живота ми!
И ако не мога да намеря човек, който да ме обича… предпочитам да съм сам завинаги…
Истината е, че съм обичал три/3 жени в живота си.
Любовта към различните хора е различно чувство.
Не зная дали събитията и обстоятелствата при различните отношения гради различно чувство или се дължи на просто случайни процеси в мозъкът, но любовта към трите жени в живота ми е била различна.
Ако някога обикна друга, сигурно и тя ще е уникална сама по себе си…, но някак си се съмнявам да намеря жена, която да ми допадне и от своя страна и тя да ме хареса. Кво остава за любов…
Бих могъл да бъда и да обичам както преди и жените от миналото, но нито една от тях не би изпитала любов към мен.
Когато гледам сериали с драма и любов е някак тежко, защото постоянно гледам какво нямам и какво съм загубил. И някак си знаейки, че мога да остана сам до края на живота си…. винаги е било плашещо.
Да… преодолял съм този страх…, но понякога в такива моменти си пропомням неговото лице.
“Страхът е голямо Шубе” – казват хората.
Някой би си помислил, че бих бил с жените от миналото си само заради този си страх, но не е така.
Аз никога няма да съм с някого, към когото не мога да изпитвам чувства.
Наскоро си създадох илюзията, че една от тях може да си възвърне симпатията към мен, но явно съм грешал.
Беше приятно да се почувствам отново желан…, но когато от отсрещната страна не изпитват нищо към теб… е гадно.
До някъде сме и нещо като приятели и затова ми и беше приятно с нея.
Но дали това приятелство може да съществува без другите емоции и чувства от моя страна… не мога да кажа.
Но в крайна сметка…, когато някой не те търси… е показателно колко си ценен за него.
Някак си хората умеят да загърбват тези си чувства.
Думи като “обичам те” за тях са нещо леко. Те не ги възприемат на сериозно и после лесно ги забравят. Забравят чувствата зад тези думи.
А аз изрека ли ги някога към някого… са вечни.
Ето защо избягвам да го правя.
Ето защо не вярвам, че хората могат да обичат.
И въпреки това… някак си част от мен се надява да срещне такъв човек…, човек, който да ме обикне.
Става доста късно, а и не мисля, че има какво повече да кажа.
Знам какво искам в живота си:
– Някой, който да ме обича – жена, която да ме обича.
Лека нощ!

 

Смърт, спомени, любов, разочарование.

Вчера беше странен ден.
Сутринта разбрах, че един мой съученик от завършването е починал в катастрофа.
Не ми стана мъчно, а по-скоро тъпо. Не се имах много с него, но изпитвах уважение и го харесвах от това, което познавах от него.
Стана ми до някъде смешно как хора от класът, които не са сещали за него изведнъж взеха да тъжът за него и да изпъкват “хубавите му качества като човек”.
За мен хората са лицемери и винаги ще си останат такива, защото се осланят на егото си.
Няма да ида на погребението му, защото се нямах толкова с него, а и дори и да ида няма да го върна… така че е безсмислено.
Някой би казал, че трябва да ида от уважение, а не за друго…
Но за мен животът не стои така. – Уважение можеш да имаш към нещо живо.
Ако нещо умре… можеш да имаш уважение към споменът за него, но отивайки на погребението с нещо няма да се различа от това да не ходя и да си го уважавам от вкъщи.
На погребение ходят само най-близките на умрелият и тези, които скърбят за него.
Аз лично не обичам погребения ( не че някой ги), не виждам смисълът в тях – много хора да погребват един.
Дали това ми мислене е повлияно от професията, която практикувам или съм се променял с годините да стана такъв…. или съм си такъв… не зная…
Но това, което знам е, че няма да го върна. Нито тези, на които им предстои да умрът.
Моето време все ще дойде някой ден… дори и да достигна биологично безсмъртие.
Но във вчерашният ден ми хареса друго… – имахме една 86 набор пациентка, която ми се усмихваше и ме гледаше в очите, докато й обяснявах и т.н.
Не зная дали ме харесваше, но тя на мен ми хареса.
А до някъде, може би затова си мислех и че тя ме харесва… знам ли…, но от опит и много неловки ситуации съм се научил, че най-вероятно си въобразявам в 99,9% от случаите 😀
Идеята на това е, че самото чувство, че някой ме харесва ми доставя удоволствие и вече не искам да разбирам хората отсреща дали ме харесват, а просто се наслаждавам на самото усещане.
В края на изследването, докато й свалях абуката, й казах, че е доста чаровна, а тя ми отговори с – “благодаря (смеейки се) може би, защото съм колежка)” – Аз, обаче вече не се интересувах от отговрът, защото бях получил личното си задоволство да направя този комплимент + получаване на полужителен отзив (усмивка) и вместо да кажа нещо смислено, аз каза “да” XD XD XD 😀
Знам, че съм смотан, но като цяло така или иначе няма какво да се случи. Тя е пациент, а аз лаборантът…
Истината е, че ми е писнало да се разочаровам от хората. А и те са почти всичките еднакви.
Хората имат някоко типа психологични профила и от там на сетне подробностите могат да варират леко, но като цяло това е…
Нагледал съм се на хора и знам що за стока са.
Истински стойностните хора или са заети или не съм техен тип.
Затова гледам просто да не навлизам в нещо по-дълбоко.
Наскоро целунах бившата си приятелка.
За човек, който е бил в няколко или повече връзки… не бих казал, че може да се целува или поне на мен нейният стил не ми допадна. Но кой съм аз да съдя…
Като цяло не бях планирал да я целувам, но когато си с някой, когото си обичал… ти се иска пак да си до него и сърцето му.
Като цяло е поналълняла, но не много. Бих казал, че все още изглежда добре, но стилът й на обличане е по-мрачен от преди (метълски е) и това някак си ме отблъскваше малко.
Според мен тя се опитва да се впише в средите, в които движи. Или поне това е моето мнеие… Въпреки, че тя си слуша метал… и е напълно възможно просто да й харесва и да го прави заради себе си.
Но усещането ми беше, че я сравнявам с друг човек (миналото й аз, с което бяхме заедно).
Някак си е странно да сравняваш някого с миналото му (аз), но някак си тогава тя беше по-светла или поне така изглеждаше… не знам… може да се е преструвала, но ми липсваше нейната усмивка. А може би и топлината, която излъчваше към мен.
Не казвам, че не я усещах и разбирам…, защото и аз имам тъмна страна…
Като цяло ми беше приятно с нея, защото освен гадже, тя ми беше и приятел.
Разбира се дълго време ме режеше и ми връзваше тенекии и това наистина ме караше да изпитвам кофти неща.
Може би обобщено – разочарование.
Дори и да не беше същият човек, който бях оставил в Плевен, когато заминах за Варна… тя ми беше приятна и мислех, че щом сме се целунали и тя все още има привличане към мен.
Разбира се тя в Плевен и аз в София е малко невъзможна работа.
Но аз исках да се видя с нея отново въпреки всичко.
Казах й със седмица преднина, че пак ще си идвам. Истината е, че имах и други причини да се прибера, но тя беше най-важното в умът ми, докато карах по магистралата към Плевен.
Беше ми казала предварително, че няма да може всеки път да се отзовава, когато съм в Плевен, защото била “станала по социална”, но също така беше пуснала гласово съобщение, че и тя иска да ме види.
Една от фразите, които ми беше написала относно целувката ни беше “квот такова”.
С други думи за нея не е нещо специално, даже тя ми го каза, че се е целувала толкова много, че вече й било умръзнало.
Истината е, че ако имаш чувства или привличане към някого, няма да ти е все тая и ще ти е тръпка да го целунеш.
Може би ме вижда като “добро момче” вместо “лошо” както повечето жени си ги харесват… ,но фактът, че когато се прибрах ми прочете съобщението – “Ами в Плевен съм. Когато и където искаш да се видим…, драскай и съм там”
И ми отговори с ” няма да мога, малко съм сад”.
В този момент аз се почувствах както преди….
Предаден, като отрепка, като момче на повикване, като парцал, като някой, за когото на никой не му пука и по конкретно на човекът, за когото ми пука…
В този момент разбрах, че аз съм сам и че винаги съм си бил сам.
Дори си спомням, че по-рано я бях питал дали й липсвам и тя ми отговори, че не й липсвам.
Не го каза точно така, но все си мислех, че може пак да се видим… все пак човек понякога изгражда своето привличане към хората, с които прекарва най-много време.
Уви… явно това не беше случаят.
Истината е, че пиша това, знаейки, че може да го прочете, но всеки, който влиза тук да чете, все едно чете част от мисленето и мозъкът ми… Това ми е най-съкровеното мислене, което може би не бих споделил и с най-близките си хора. Така, че всеки който чете тук, го прави на свой риск.
Но да… това е което чувствам.
Чувствам се предаде макар и никой да не ми дължеше нищо….
А може би тя е същата като преди…, просто аз не съм я познавал толкова добре… ?
Както и да е…
Или както тя би казала “квот такова”.
Вече мина седмица и тя не ми е писала.
Но аз също няма да пиша, защото си имам достойнство и защото не тичам по хора, които не ме желаят.
Ако го правя е защото вече обичам тези хора.
Но тя не е човек, който обичам. Тя е човек, когото обичах. Човек, когото бих могъл да обичам пак….
Но ако някой ме попита сега… Не бих казал, че я обичам.
В сърцето ми винаги ще има място за нея, но за човекът, когото познавах и който обичаше мен. Човекът, който ми написа “Обичам те 🙂 Do your best ^_^”
Човекът, който каза, че ме мрази, когато го оставих, защото същност ме обичаше.
Или поне така мисля…
А може би никога не ме е обичала.., но аз обичах този човек и този човек не е човекът, който целунах онази вечер.
Ето защо не мисля, че я обичам. Бих могъл…
Честно казано, когато я целувах се налаждавах на целувката макар и да не беше нещо уау. Защото аз не целувам когото и да е. Аз целувам хора с които ми е приятно и хора, които уважавам.
Но не бях сигурен в целувката си, защото за мен тя винаги води до увлечение и нещо повече. А как да имаш увлечение към някого, който никога няма да дойде да те види в градът, в който живееш или който ще ти върже тенекия, защото за него
ти си “квот такова”.
Ето защо тя не е човек, когото обичам.
Човекът, който някога беше е човекът, който все още обичам…, но явно това, което времето ми причинява е да ме кара да обичам призраци. Спомени за хора…
И все пак…. тя е човек, който аз харесвам. Не мога да го обясня просто.
Но с нея се чувствам себе си и винаги е било така. С нея нямам нужда да се преструвам.
Тя ми е като приятел и в същото време нещо повече.
1. Ето защо не й споделих какво мисля за целуването й.
2. И също така затова не й отговорих на последното съобщение и вместо това пуснах един палец…, защото имах чувството, че разочарованието ми ще прерастне в гняв, а когато хората мислят с гняв казват неща, които не мислят. А аз не исках да я нараня.

Признавам, че й споделих за килограмите, но истината е, че никой не е съваршен.
Аз също имам повечко кила и кой знае.. може и това да я отблъсква… знам ли.
Тя ми сподели, че даже така с повечето кила я харесвали повече…, но според мен така циците й изглеждат или са… по-големи и типичното мислене на мъжете веднага идва от там… големи цици – яка мацка. Според мен просто искат да спят с нея и затова не й казват косурите.
Но истината е, че след време всички остаряваме и в един момент хората спират да ни спестяват истината.
Аз винаги съм се стараел да не й спестявам нищо, но това, което написах по-горе и съм спестил е защото държа на нея и не искам да си развалим отношенията.
Any way… тя не ми е длъжна за нищо и животът си е нейн. Може да прави каквото си ика и аз не съм човекът, който може да й държи сметка за каквото и да е.
Истината е, че можеше да ми напише по-рано от идването ми (предварително), че няма да можем да се видим, за да знам и аз предварително ако имам планове.
Така правят хората на които им пука за теб.
Очевидно на нея не й пука за мен. Дори не мисля, че има уважение спрямо мен.
Ето защо се почувствах наранен и унижен, когато за пореден път ми написа, че няма да се видим.
Явно съм глупак.
Глупак, който винаги ще вярва в любовта.
Глупак, който винаги ще иска да бъде обичан.
Глупак, който винаги ще бъде сам…

А причината предполагам да пиша за нея тук, след по-горните теми е, че някак си срявнявам как смъртта на даден човек не ме ефектира, но това, че за нея аз не съм важен ме ефектира.

Наистиан съм странен понякога дори за самият мене си.
Ако някога прочете това… надявам се, че няма да ми се разсърди, но това е, което мисля аз…
Истината е, че дори и да ме харесваше…. тя там, а аз в София… няма как да се получи.
Може би в сърцето си винаги ще имам частица, която ще се надява тя да се премести в София и от там нещата да се подредят… , но това е много малка частица от мен, защото съм се научил да разграничавам реалният свят от фантазиите.
А в реалният свят…
Аз винаги ще си бъда сам.

 

Болката е моето щастие….

Започнах да плача твърде често…
Знам, че понякога болката е нещо, към което човек като мен се привързва и я възприема като щастие…, но тя не е! Тя е разрушителна и аз го знам.
Но съм безпомощен пред чувствата си и желанието отново да изпитам истинско щастие и любов!
Човекът, когото съм обичал най-много на този свят ме мрази и не иска да ме вижда…
Човек, когото съм обичал и винаги ще обичам ме загърби и забрави…
Човек, който ме разбираше и обичаше, ме изостави/предаде твърде много пъти…
А аз…, аз не съм нормален/обикновен…, за да продължавам да обичам.
Но истината е, че веднъж обикна ли някого…, за мен е до живот.
Научил съм се да подтискам чувствата, но всички знаем, че това е временно и в един момент всеки от нас трябва да изпусне парата, т.е. да изкара това, което е таял в себе си.
Винаги съм искал някой искрен и красив човек да ме обича!
И под красив не визирам визията (която също е важна, но не толкова, колкото вътрешната красота).
Зная, че в утрешният ден ще съм усмихнат пред колегите и дори за пред себе си.
Ще съм се отърсил от тези мисли и чувства…, но те винаги ще са вътре в мен и ще ме нападат, когато съм в това си състояние.
Не зная, защо съдбата ми е така несправедлива.
Обикновено във филмите героите с такава съдба са предопределени да бъдат злодеите.
Това ли съм аз… – един бъдещ злодей ?!?
Честно казано понякога и аз не зная, кой съм…
Понякога съм силен и безсърдечен.
Понякога съм този, който пише тук, за да разпусне и бъде разбран.
Опитвал съм се да намеря някоя нова жена в живота си, жена която да запали отново искрата за живот в мен. Която да ме накара да се чувствам жив!
Уви… това не се случва.
Сам съм….
И винаги ще бъда сам.
Но винаги ще обичам!

 

Пак си мисля за идеалната жена

Знам, че не съм идеалния мъж.
Знам, че никога няма и да бъда.
Това, което не разбирам е ,защо хора, които са позле от мен на във всякакви аспекти успяват да си намерят приятелки…?
Знам, че да си антисоциален е лошо, но има хора, които също са и пак имат приятелки.
Не мисля, че стандартите ми са високи, но със сигурност няма да бъда с жена, която не харесвам…
Хората го правят… знам. Имам такава приятелка, която влиза във връзки, защото й е интересно какво ще бъде и след месец – или пет и се разделя.
Аз не мога така.
Ако ида в клуб с идеята да свалям мацки и да е секс за една вечер… да (щом излезна с тази нагласа, мога да я потдържан в главата си), но все пак ще се запозная с някого, когото не познавам и няма да ми пука до толкова.
Но ако съм с човек, на когото държа… сексът не е толкова важен за мен. Аз съм многамен и за мен в една такава връзка аз винаги ще бъда наранен, независимо каква е причината да се разделим.
Проблемът е, че съм на 32 и нямам много приятели, не излизам много и рядко си харесвам някого, а ако си харесам е човек, който не е за мен (не ме харесва) или вече обвързана личност. (Аз не се занимавам с обвързани)
П.С. Веднъж съм го правил де…, не ми е гузно, но и като цяло не беше нещо специално.
Наскоро се серещах с човек, на когото държах много (даже обичах).
За момент реших, че видях искрицата в него, в която се бях влюбил първият път.
Но след това бях разочарован отново. (let down звучи по-добре).
Предполагам, че е егоистично да очаквам от някого нещо при полужение, че между нас няма нищо. Даже не се бяхме виждали от има няма 7-8 години.
Даже не живеем в един град. Вероятно ако прочете това ще разбере, че говоря за него, но това е без значение.
Истината е, че проблема си е мой, че си наддигнах главата от праха и реших, че въздухът е чист. (Хубава метафора нали ?)
Но да… явно е писано да страдам и да съм сам.
Отново изключих емоциите си или поне така си мисля.
Но фактът, че пиша за това, може би означава, че все още ми е гадно. ( Ще ми мине)
Истината е, че сега не ми се цъка нищо (pc games), не ми се гледа нищо (сериали, филми),
не ми се прави нищо….
Мисля, че не съм в депресия, но си е гадно, когато знаеш, че никой не иска да е с теб.
Знам, че съм чувствителна личност и се предполага да го чувствам така, но понякога е обратното… сякаш демонът/Дяволът в мен взема превез и не изпитвам нищо. Даже
докато карах през нощта по магистралата той/аз се смееше и ми каза, че се е очаквало нещо подобно. После се радвах на залеза и на светлините на София, защото не я бях виждал по това време от магистралата.
Като цяло не искам да се отдавам на тъмната си страна, защото ще стана един злобар и женомразец, а от това по-деградивно не знам дали мога да бъда….
Е… винаги може…, но ме разбрахте.
Истината е, че търся човек, който да не може без мен и секунда даже.
Човек на когото мога да разчитам и в когото да вярвам напълно….
Имам нужда от жена, която да може да ме обича също толкова силно и страстно, колкото аз го правя ( или подобно, защото не може да се измери ^ ^ )
За жалост тези неща се случват при социалните хора и при хора, които са приятели и прекарват значително време заедно.
С времето връзката между тях расте и те усещат привличането.
В един момент просто знаят, че са един за друг.
Уви… аз нямам това усещане към никого.
Не усещам някой да ме желае… и дори и да имам някакво увлечение към някого, аз го подтискам, защото знам, че просто няма смисъл.
Днес видях друг човек, към когото имах увличане, но както написах по-горе… подтискам
всичко в себе си и просто се радвах неговото присъствие.
Истината е, че мога да си харесам много жени…, защото се опитвам да вникна под тяхната външност и да харесам душата и това, което са те отвътре….
Понякога доста лесно се увличам…, но за да обичам… това състояние, което изпитвам към специални хора.
В живота си съм имал три жени към които съм го изпитвал.
Истината е, че винаги ще искам да си имам някого…, но никой никога няма да избере мен.
Ето защо ако някога жена, която харесвам, избере мен…, аз ще съм й верен до гроб, защото ще я ценя.
Тя няма да знае защо, но аз ще знам.
Не казвам, че ще съм мъж под чехъл… всеки мъж трябва да е мъж преди всичко…, но ще я карам да се чувства обичана, защото ще й давам всичко от сърцето си!
За жалост няма такава жена до момента в живота ми.
До някъде това е ок, защото поне спя спокойно.
Други мъже в този момент треперат дали приятелките или жените им изневеряват и т.н.
Ето защо аз искам да имам доверие на партньорката, която избирам за себе си.
Доверието дори по-важно от секса ако питате мен, в една връзка!
Но хората са глупави и се женят или се гаджосват и после си изневеряват или разделят за глупости и се чудят ” ама защо така стана”.
Тази тема не е първата по рода си в този блог…
И друг път съм писал по нея, но предполагам, че това е нещо като опресняване на моето собствено становище по темата и поясняване на собствените ми принципи пред самият мене си.
Като цяло харесвам принципите, с които живея!
Става късно, а съм на работа….
Не целях да доказвам каквато и да е теза тук.
Просто си припомнях какво търся, защото докато пиша аз също така и усмислям написаното и си давам сметка за живота ми.
Жалк е…, но си е мой!
И фактът, че съм сам толкова дълго време и все още не съм превъртял доказва, колко съм силен същност! Гордея се със себе си !
А за жената, която може би е за мен и все още не съм открил ще кажа само едно:
– Ако си някъде там… ще те намеря !
Лека нощ!