Пътят към моето бъдеще.

Ако имаше Бог (но няма), само той щеше да знае… колко силно бих се борил за жената, която ще ме обича.
Ако можех да намеря жената за мен… която да обичам и да ме обича в замяна… – Нямаше да има нищо на света
което да ме спре да бъда с нея.
Дори и тя да е самият Дявол.
Уви… този свят е просто пълен с демони, които мога да унищожа за миг.
Хората често подценяват колко е крехък живота….
Колко лесно може някой да те убие и после да те лежи.
А може би дори няма… ако се измъкне.
Вярвам, че мога да убия човек и да ми се размине, но това е излишен риск, който не желая в момента да поема.
Дори и да съм сигурен в резултата.
Човек като мен е предопределен да живее вечно на този свят.
Дори това го споделих на един човек…
Ако някой чете това, ще се зачуди как съм могъл да го направя и не е ли ме страх, че ще ме издаде?
Но истината е, че познавам добре хората или поне в аспектите на психогията, която прилагам подсъзнателно.
В случая той е човек на отрицанието и си обяснява нещата които не разбира с отрицание, т.е. не му е нужно да
си дава адекватно обяснение за нещата, защото може просто да ги отхвърли.

Когато казах на този човек как планирам да живея вечно и как това ще стане рано или късно…, той заяви своията позиция, а тя е – Че аз витая в облаците и си мечтая и че това няма да се случи.
Но ето тук отграничават ограничените човешки умове от моя!
Аз съм този, който е достатъчно смел, за да мечтае за нещата, които са на пръв поглед невъзможни.
Но истината е, че когато човек се бори дълго време за дадено нещо… той намира от време на време вратички, които го водят до следващата част от пъзела. И така… докато не открие начин да изпълни своята закана.
Както показах на хората, че човек, който не е чел повече от 10 книги в живота си, може да напише книга.

Но да не се отдалечаваме от началото с което започнах поста…
Мисълта ми започна по посоченият пример по-горе, защото исках да изтъкна, че аз съм много повече от останалите хора и не планирам да се закопавам сам заради една жена или един мъж.
Независимо какво са ми причинили…, аз ще убия човек, само ако той заплашва живота ми.
Но в противен случай… аз ще живея, за да стана богат, а след това и безсмъртен.
Жените ще ги има винаги, хората като цяло… ще ги има винаги, но само аз ще знам, каква е цената на безсмъртието.
И само аз ще я плащам.
Защото някои пътища… е писано човек да ги извърви сам.
Понякога е надявам, че ще намеря това момиче, което би ме правило щастлив…, но това е само илюзия/лукс, който си позволявам, за да може психическото ми състояние да се излекува.
И след това отново започваме да живеем в сивотата, която в утрешният ден ще дефинира силният човек, в който ще съм се превърнал.
Лека нощ!

 

С мисли за момичето от Испания и още….

Понякога….
Ох… Здравейте! 🙂
Понякога си мисля за един човек, който срещнах в Испания.
Бях хлътнал по нея заради вкусът й към музиката и разбира се защото я намирах
за привелекателна. Учехме заедно английски и тя разбра в един момент, че я харесвам.
Но уви… всяко нещо си има край.
Завърших безполезният курс и не след дълго се прибрах в България.
The point is….
Песента с която тя ме впечатли остана в сърцето ми за цял живот.
И понякога мисля за нея докато слушам дадената песен. Песента е на Oasis, но не е тази 🙂
Просто тази вечер открих тази песен и се сетих за този човек.
Понякога си мисля, че съм изпуснал един човек, който е бил точно за мен.
А понякога си мисля, че не един, човекът, който е бил за мен и съм го изпуснал.
Бих искал да обичам и да бъда обичан…, но уви… съдбата ми е друга.
Обичам да слушам рок.
Това е музиката на хората с истински емоции. Било то гняв, любов или просто чиста лудост!
Това е музиката, която аз обичам да слушам!
Обичам и други стилове, но сякаш те не ме изпълват по същият начин. Сякаш там не можеш
да изразиш себе си толкова ясно, не можеш да изкараш всичко навън.
Докато рокът/ метъла е стил, който позволява на дивото и питомото да се съберат на едно място
и да се окаже, че всичко това си ти.
Понякога искам да убивам, понякога искам да плача, понякога искам да обичам…., но истината е, че
музиката винаги ще е нещото с което един човек може да ме впечатли най-много.
Липсват ми във всякакъв смисъл, хора от този тип в моят живот.
Дори и за кратко… дори и да боли… ще си заслужава!