Той е само спомен… в съзнанието на много хора.
Той просто призрак от нечие минало.
Той е непознатият, чиято същност ще остане скрита.
Той усмихнатият непознат с мрак в съцето.

Болка.
Гняв.
Хладнокръвност.
Негативност.
Мечти.
Интелект.
Самовнушение.
Постоянство.
Самовлюбеност.

Това са неговите черти.
Това са неговите закони.
Това са неговата религия и вярвания.
Това са неговите слабости и сили.

Лош късмет.
Самота.
Депресия.
Алчност.
Безразличие.
Конфликт на интереси.
Раздвоение.

Това са нещата, които той не може да промени.
Това са нещата, които винаги ще му пречат.
Това са нещата, които винаги ще го забавят.
Това са нещата, които той надвие някой ден!

Много пари (милиони).
Власт (не само финансова)
Информираност.
Безсмъртие (биологично).
Време (на разположение)
Самоучние и житейски опит.

Това са нещата, които го дефинират.
Това са нещата, за които мечтае.
Това са нещата, които ще го тласкат напред.
Това са нещата, за които той би умрял.

Защото съдбата му е друга.
Защото един свят не стига за него!

Ще върне времето, за да може то отново да тече в посоката на неизбежното.
Смъртта е само началото.
Началото, към което някой ден той ще се върне без страх.

Забравен от светът…, той ще бъде избраният…, избраният за нещо по-велико!

 

 

Красивият живот, чак до смъртта

Красотата на живота понякога е в един тон.
А понякога е в едно листо, клатещо се на дървото преди да падне.
Понякога е момент, който запаметяваме в главата, за да не забравим никога.
Красотата на живота… е в способността да намираме красивото дори и в най-малките неща.
Самотата също може да бъда красива, макар и деградивна.
Животът никога не е бил предназначен да бъде лесен, но това не означава, че няма красота в него.

Днес имах пациентка, за която казаха, че скоро ще умре. Тя беше на 25г. и животът за нея е почти свършил.
Много хора биха реагирали по различен начин на нейно място…, но аз…, аз бих използвал и малкото време, за да ценя живота и да му се наслаждавам както мога.

Музиката винаги е била част от тази радост.
Когато дойде и моят ден…
Бих желал да умра в летен ден, под синьото небе, с усмивка пълна със смирение.
А мислите… те ще са за най-скъпите и красиви неща в живота ми.
И след това животът ми ще приключи.