Съмнява ме, че някой чете това което пиша тук.
Но все пак… ако някой го право… искам да препоръчам една много яка манга.
П.С. Попринцип не чета манги.
Solo Leveling се казва и е доста яка.

 

She is happy.
She, and every girl that was with me.
Sadly I’m alone and I’m not happy.
But if it is my suffering needed so she can feel happy… please…. let me suffer forever!
I love her with all of my heart. I know her from the moment I know myself.
She is my all.
I was never ment for her…, but she is in my heart and she will stay there forever!
I try to live my life but unfortunatly there is no one to take her place.
So the memories of her are coming back again and again to tourment me.
But that is my destiny and im happy with that fact.
I will always wish to have known that kind of love.
Her eyes will always be in my mind.
My love… will alway be with her.
As I… as I will never be.

 

 

Wtf

Някой ми е направил 54 прегледа в блога. О_о
Разбира се, че до някъде съм поласкан…, но чак толкова…
Явно наистина му е било интересно.
ДО някъде ми е интересно да знам кой е, но сигурно няма да си каже.
Any way, трябва да тръгвам за работа…, така че:
Arigatou (благодаря на японски).

 

Do you often ask yourself who you are ?
I do.
Do you like the answer?
I do.

 

The notes of one immortal

I’ve come to understanding.
I was scared of becoming evil, because I liked it.
But I liked the evil in me because even the evil in me is beautyfull.
I know I have goodness in me as well, but I cannot continue this way of life.
I must become stronger!
I see it in my eyes…
When im feeling evil and I look in the reflection… I see that strong look and confidence that I miss some times.
But the evil in me is like sweetness. – The more you have from it, the more you want.
I enjoy that very much!
Some times epic music like that above is provoking some of my dark thoughts about evil and stuff…
The thing is… I wanted to rull the world! But I found out that in order to do that… I need power.
And what greater power than being immortal!?
I want to change this world for good, even if it means that I’ll become evil.
I have nothing to lose…
No one wants to be with me and I have kept the best in my memories… so…
I must become stronger in order to complite my destiny.
I will NOT lose!
I’m… The One
https://www.youtube.com/watch?v=yJBLzWvCK-g&t=1s

 

One of thous moments

Понякога съм в едно необяснимо състояние.
Или по-скоро е обяснимо, но по дългият начин.
Изпадам в депресия, но не от тази в която ревеш истерично.
По-скоро мисля за живота като философ, който започва с хубавите и носталгични мисли…, и постепено преминава към тъжни мисли, които го натъжават до такава степен, че леки сълзи започват да напират от очите му.
Тези сълзи, които така и не се стичат по бузите, но са достатъчно напоени с емоция, че създателят им да усети тяхната тежест в този момент.
Написах, че това е необяснимо състояние, защото в този момент, в който изпитвам носталгия и в който страдам…, аз изпитвам удоволствие от това чувство.
А може би е облекчението от разтоварването, което същност правя.
Може би депресията е предназначена за това… – да се разтоварваме от напрежението, което ни е крепяло през деня, за да не рухнем пред обществото.

Осъзнавам, че съм различен и че най-вероятно няма да намеря човекът за мен.
Може би дори не съм толкова специален за какъвто се имам през по-голямата част от времето.
Може би съм създал Дяволът в мен, за да ми дава сили в трудните моменти.
Това от друга страна означава отново, че аз съм същност Дявола, който съм създал и всички лоши мисли, същност са моите собствени.
Не знам… може би понякога просто искам да се чувствам слаб и уязвим.
Може би доброто в мен иска почивка от маските, които носим всеки ден пред хората.
А и пред кого мога да бъда себе си, ако не пред смият мен.
Обичам да се гледам в огледалото или някъде другаде, където виждам отражението си.
Очите ми се много красиви и крият толкова болка….
Крият също така мечтите ми, крият гнева ми, крият любовта ми….
Знаете ли… наскоро разбрах, че едно момче, което познавам е умряло.
Мисля, че може би и преди съм бил разбрал, но съм забравил ( изминали са 2 години).
Мисълта ми е, че тайничко се надявам…, това което пиша тук да е нещо като малка скрита следа за някой, който тръси да бъде разбран.
И може би, когато намери моят блог… ще се почувства по-малко сам/а.
Може би ще има някой ден, някой, който да разбере какво същност съм имал предвид във всяко едно писане в този блог.
А може би това ще е просто една забравена следа от мен, която никой никога няма да намери…, но въпреки това через нея, аз ще живея малко по-дълго от реалният си живот.

Това което ме подтикна към този пост/статия е една поредна серия на Smallville, в която момичто което Кларк си е харесал и което го харесваше… – умря.
Честно казано това момиче ми напомни за последната ми приятелка.
Първият път, когато гледах тази серия, бях много млад и нямаше, с кого да я сравня, но мацката много ми харесваше и ако бях на мястото на Кларк… сигурно и аз щях да се влюбя в нея.
И тъй като онзи ден четох какво е ЕМПАТИЯ, мога да кажа, че изживявах всичко, през което преминаваше Кларк.
Може би, затова обичам да гледам сериали…, за да изживявам един друг живот…, различен от реалността.
Any way….
Това момиче ми напомняше на бившата ми приятелка, защото имаше психични проблеми (както момичето с което бях), но това беше в един по-ранен епизод.
В следващите два епизода, които гледах тази вечер… момичето беше излекувано от психичните си проблеми и искаше да е с Кларк.
Но тъй като е различна, хората я съдеха без да я познават.
Накрая Кларк разбра, че тя е невинна за това в което я обвиняваха, но тя вече беше мъртва.
Но и аз като Кларк държах на момичето си. И аз като него я обичах.
Нещото за което той най-силно се беше захванал (също като мен) е, че момичето познаваше неговото истинско аз и го разбираше по-добре от всеки друг. Караше го да се чувства нормален и с нея се чувства най-добре.
Но уви… както при мен… така и при него нещата се развалиха и той остана сам.
За него Лана е Цветослава за мен.
Момичето на Кларк за което писах сега се казваше Алиша, а момичто в моят живто няма да упоменавам, защото преди време бях направил нещо като обещание и се опитвам до колкото мога да не споменавам името й тук.
Разбира се ако човек е изчел всичките ми постове до момента без проблем ще се досети, за кого пиша.
Any way…
За разлика от мен… Кларк след време ще бъде с Лоуис Лейн, а аз ще си остана сам.
И това е така, защото хората не разбират различното.
Хората са почти еднакви и шансът отново да намеря момиче с което да си допадаме е почти нулев.
Но като цяло аз вече съм се примирил с мисълта, че ще остана сам.
След няколко месеца ще направя 30г. и това ще е отблъскващо за повечето момичето.
Обикновено ако кажеш двадесет и…, менталната бариера на жените те допуска. А като кажеш тридесет и… и вече звучи все едно си на 80г.
Малко е смешно знам…, но личо аз мисля така и съм сигурен, че много други мислят по същия начин.

Мисля, че с дотук споделеното се изчерпаха мислите ми по тази тема, а с това и депресивното настроение. Освен това става късно и ми се иска тази вечер да си легна преди 01:00ч.

Надявам се просто някой ден да имам момиче до себе си, което да ме обича и аз да обичам нея.

Някой ден…

 

 

Понякога стоя с 10-15 минути взирайки се в бялото пространство на тази страница преди да започна да пиша.
Мисля и се чудя за нещата от живота ми.
Може би просто имам нужда отново да споделям с някого.
Но тъй като това вече никога няма да е възможно… – това е логичното решение на проблема ми. Или поне нещо като компромисен вариант.
Истината е, че хората не могат да понесат нещата които се въртят в главата ми.
Понякога има неморални неща, понякога са неетични, понякога са нехумандни, а понякога са толкова измислени и нереални, че дори самият аз се замислям дали не прекалявам.
Каквото и да се случва с мен…, аз ще съм винаги верен на себе си и на това зад което стоя (моите принципи).
В по-долни постове споменавах, че гледам отново Smallville.
Истината е, че персонажът Lex Luthor е личност, с която доста се сравнявам не, защото ми се иска да съм като него, а защото намирам прилики.
Трябва да призная, че частица от мен тайно се радва, че е така…, а може би голяма част.
Като цяло знам, че не е редно да се превръщам в злодей, но сякаш това винаги ме е зовяло.
По начало съм добър човек…, но хората ме тласнаха към мрака.
Any way…
Спи ми се доста и мисля да лягам.
Чакам с нетърпение отпуската си.
Благодаря за вниманието.
Лека.

 

В този свят любовта е толкова малко, че в повечето случаи искам да кажа, че не съществува.
Ако нещата които чета за Кианоу Риивс са верни…, вероятно той би бил един от малкото хора които ще ме разберат.
Аз от друга страна бих му се възхищавал ако всичко написано за него е вярно, защото малко хора биха направили това което той е… или поне което се твърди, че е направил.
За себе си знам, че никога не бих си раздал парите в свят, в който те са най-голямото оръжие и символ на власт.
Постъпките на този актьор са благородни, но за жалост това няма да спаси този погиващ свят.

И мисля, че разбирам защо се сливам толкова добре с хората и средата…
Светът е станал толкова ирационален и сбъркан…, че когато човек види някой ненормален като мен… той не може да го различи от нормалният човек.
За щастие… няма кой да спре моят възход.