Липсват ми онези времена… на времето, когато хората вярваха в любовта и не курвееха толкова. По курвееха имам предвид и мъже.
Сякаш времената бяха по-прости тогава. Нямаше интернет, имаше опознаване, интрига, мелодия на душата. Дори музиката от нова време е друга… носеща една специфична нотка. Тази песен е само пример, но има още много.
Жалко как е хората са се променили…, а с тях и техните ценности.
Вярвам в любовта!
Но не вярвам в хората и в това, че някой ден някой ще ме обича.
С други думи не вярвам, че някой друг по света изпитва любовта, която аз изпитвам или съм изпитвал някога.
Ако някога някой ме е обичал… той щеше да се сеща за мен понякога.
За жалост никой, никога не ме е обичал…
В повечето случаи ако търся внимание…, трябва да пиша на някого (момиче), за да  го получа. А и като цяло… рядко някой ме търси и рядко съм нужен някому.
Някой ден или ще изчезна като капка в морето или ще бъда лъч в небето (богат).
Истината е, обаче, че дори когато съм богат…, аз пак ще чувствам носталгия, самота, скръб, любов, гняв и всички чувства, които изпитвам и ме правят емоционален.
А като един емоционален човек…, мога да споделя, че трудните моменти се изживяват по-трудно от другите хора. Другите хора ги преглъщат, но аз прекалено много внимание обръщам на чувствата си, особено ако са негативни.
Лошото е, че се връщам назад в миналото.
Миналото е най- красивата част от живота ми и колкото повече се връщам…, толкова повече се чувствам щастлив и свободен. Когато бях дете и нямах грижи животът беше така прост.
А сега всеки ден някой ме тормози да ходя на работа, да правя това или онова.
Истината е, че ако имах пратньор до себе си… щях да съм по-щастлив и по-силен!
Щях да премам стабилно предизвикателствата на живота, защото една истинска жена е това, което изгражда един истински мъж.
Мъжът не е пълноценен без жената и тя без него.
За жалост аз никога не съм бил за посредствените хора и за това никога не съм си харесвал и такива хора…
Уви… светът е препълнен с тях…, а времето ми изтича.
Страхувам се, че няма да успея да намеря човекът, който ще ме обича и ще бъде с мен до края и който ще е готов да премине през всичко за мен.
Може би това е една мечта на момчето от 1991г.
Лека вечер на който чете.

 

19.03.2020г.

Дали съдбата на Дявола, винаги е била – да бъде сам?
Дали това го кара всеки ден да бъде зъл и да мисли лошото на всички?
Възможно ли е въобще да се съчетае думата щастие с нзванието Дявол?
Ами думата любов?
Възможно ли е любовта да е зла и да произлиза от нечисти мисли ? Но тогава любов ли е това… или нещо друго?
А ако злото може да обича… зло ли е всъщност или е нещо друго?
Ако любовта може да извира само от добротата… възможно ли е някой добър да стане лош и пак да продължи да обича?
А може би никога не е имало разделение на двете крайности…, просто ние хората опростяваме нещата като ги делим. Може би това е една гама ( като цветовете) и ние просто местим мишката, избирайки си какъв цвят искаме да бъдем в този свят.
Може би това са доброто и злото, а любовта писалката с която ще пишем.
С други думи любовта може да присъства навсякъде. А може и да пишем с пръсти, ако не искаме да използваме писалка.
Може би причината да пиша това е, че все още не знам истинската си природа…, все още не зная дали съм добър или лош. Може би просто съм и двете…, но някак си искам да знам към кое клоня повече.
Може би към тези мисли ме тласна едно момиче, което си харесах наскоро и с което чата беше твърде кратък.
Не хлътнах по нея, но фактът, че от всяка страна получавам едно и също… ме кара да си мисля, че нещо не е наред с мен.
Всички ги е страх от този К.В. , но на мен дори не ми пука, ако се заразя. Не искам да заразя близките си, но за мен не ми пука. Дори и да беше 100% смъртността на заразените.
Просто това което ми харесва от цялата ситуация е, че  улиците са по обезлюдени и сякаш съм в собствените си представи за свят.
Не, че искам да нама никой…, но по начало не обичам хората и избягвам местата, където те се събират.
Като хамелеон съм свикнал с всичко, но не означава, че всичко ми харесва.
Както и да е…
Надявам се с това момиче нещата да се получат, защото наистина съм отчаян вече, че ще намеря някого за мен.
Искам и аз някой да ме желае.
Предполагам, че няма какво повече да хленча, така че спирам 🙂
Чао.

 

Днес се сетих за един специален човек, който е медицински работник и му казах да се пази. После разбрах, че той е наранен и исках да му помогна. Не успях, но осъзнах, че никой не е като мен… (сещаш се за другите просто защото е добър човек), никой не се сеща за мен, никой, никога не пише първи на мен. Сам съм… и това няма да се промени.
Понякога си създавам илюзии, но те се оказват опасни и ме тласкат към депресия и кофти мисли.
Може би хубавите дни са, когато никой не ме занимава за нищо (уикенди и отпуска) и не мисля за проблеми, любов и т.н.

 

Любовна полярност

Ангел ли си щом раняваш?
А Дяволът пролива ли сълзи?
В какво се ти надяваш?
Може би доброто в теб да победи?

Онеправдан ли си ти?
Когато започнеш да обичаш.
До къде егото ти лети?
Когато по никого не тичаш?

Какво виждаш в твоето отражение?
До къде ще стигнеш за любовта?
Готово ли е сърцето ти за поражение?
Готва ли е душата за всичко това?

Любов ли е, ако в грях те въвлича?
До къде стигат твоите предели?
Може ли злото също да обича?
Дали отговор на това ще се намери?

Дявол с ангелско сърце.
Тихо плаче наранен.
Ангел с красиво лице.
Остава непокорен.

 

Respect… who ever you were

Вчера пресякох двете платна до спирката ми. Т.е. пресякох две пешеходни пътеки да речем за… 1 мин.
Забелязах един дядо как коцука с бъстуна си и едвам се предвижваше.
Що застана на пешеходната пътека, колите се спряха и той, сякаш се засили.
Уви предвижването му беше абсурдно бавно. На моменти даже сякаш правеше крачка назад, защото се залюляваше от опита да върви напред. След 10 минути или повече борба…, той вече беше пресякъл и втората пешеходна, а аз през цялото време го бях гледал.
Докато го зяпах си мислех, че това ще бъда аз след като остарея. Сам, немощен и борещ се. И точно в този ред на мисли си мислех как този дядо заслужава голямо уважение, защото повечето хора на неговата възраст биха седнали да се оплакват и да се вайкат как са зле, вместо да се борят. Колко хора биха се борили 10 минути само за да пресекат две платна? Знам, че аз бих… иначе нямаше да се виждам като него.
Изпитвах уважение към този човек не защото е стар, а защото се бореше.
Дали това означава, че изпитвам и уважение към себе си щом се сравнявам с него?
За жалост… съдбата ми наистина ще е такава… – ще съм сам и никой няма да ми помага, когато остарея.
Но в някои от нас… войнът винаги ще е жив…, войнът който се бори за живот!
Може би понякога искам да умра…, но войнът в мен винаги ще се бори да живее.
Any way…
Лека нощ.

 

They will never know…

“The greatest trick the Devil ever pulled was convincing the world he didn’t exist”

Some times i feel so corupted inside. It’s like im born to be evil…, but im not.
I fight all the time with the darkenss in me. But to be honest I like this dark part of me.
I want to give in and become powerfull, beautyfull and everything im not right now.
Some times my anger is so big thah I can’t control myself. I love the anger, the rage that is some what a inner power in me. A power that I can unleash and destroy with it.
For now… I am in control… but for how long?
When I think about how I’ve lived my life alone… how im still alone… the anger pops up
and that’s the moment I become evil. Or at least when im weak and the evil is taking control.
I feel great, I feel powerfull, I feel glorioues. And in the same time I feel cursed, durty, wrong.
I know that I have the power many don’t.
Im deception for the eyes of the people.
And the only way I can be saved… is to find some one who can love me…, some one who can accept who I am and still love me. If I find such a person… I will be more happy and forget about the bad things or I wont think about them that much.
Sadly… there is no such person.
I’m alone… and I will always be!
Devil or not… there will never be some one so glorious like me…
Some one…
So broken.