Trash dump

Добро утро!

Снощи гледах филмът “Donnie Darko” и ме накара да се замисля отново, че животът си тече и трябва да действам преди да свърши.
Дали ще съм безсмъртен или не до голяма степен зависи от мен и от това, което правя.
Както казват “човек е това, което прави”.
Разбира се това, че опитвам… не означава, че на 100% ще успея…
Но ако се опитвам, ще съм п-близо от колкото, ако не опитвам.
В крайна сметка никой не иска да бъде с мен.
Ще съм сам и го осъзнавам напълно.
But it’s ok… am stronger than before!

El Diablo vive en mi !

And I live in him!

Ние сме едно!

И ще докажа на какво съм способен !

Хубав ден!

 

Osagi message

Днес докато съм спял е имало доста активност :)))

Леля ми, която не харесвам ми е звъняла ( сигурно баба или дядо е починал), но за тези хора не ми пука особено и както блогът ми тук знае добре… мога да бъда студен като камък към хората, за които не ми пука.

После мама ми е звъняла, че от 3 дена не съм й звънял. ( свикнал съм да съм сам вече)

И най-хубавото за накрая 🙂
Писала ми е една любима личност. Дори и да съм се чувствал предаван в миналото на моменти от нея… винаги ще е приятно да видя онова червено тикче над месинджър, което ми казва, че ми е писала.
Да… Бети е този човек 🙂

Дали беше грешка или не… не съм го мислил…, но й споделих как ме е накарала да се чувствам преди време, защото наистина беше убидно и мисля, че бях писал по този повод тук.
Знам, че вече не ме има за близък или поне не го чувства…, но смятам, че е умна и ще ме разбере.
А аз съм човек, който не крие какво чувства от хората, които обича.
Пред колегите ми никога няма да си покажа истинското лице…., но тя е човек, който държеше сърцето ми в ръце.
Ако на такъв човек не мога да споделя… то тогава на кого мога ?
Част от мен винаги ще я обича…., а другата предполагам винаги ще зависи от нейните чувства
( т.е. ако и тя има чувства към мен… и другата ми част ще я обикне)
Но ние хората имаме защитни механизми към болката.
Същото като при опарване на печката. После проверяваш с бързо докосване дали пари, преди да я докоснеш.
Така е и с чувствата… не смееш да се отпуснеш вече, защото знаеш, че може да те заболи.
И точно затова една част от мен винаги ще е нащрек и не би я обичала сляпо, докато тя не ме обикне обратно отново. ( което не вярвам някога да стане)

Но ако не друго… то поне се радвам, че един стар приятел се е сетил за мен. (П.С. което впрочем го очаквах, защото знаех, че ще забележи рано или късно, че съм харесал нейна статия)
Радвам се, защото са малко хората, които биха ме разбрали, а тя беше такъв човек. ( или поне това чувствах)
Сега не знам какъв човек е.
Но определено беше приятно да бъда забелязан от нея.
Any way…
Това е новото при мен и като цяло беше приятен ден та… време е за малко работа над мен 😉
Отивам да пиша задачи.

 

2023г. Интересно ми е

Някак си изпитвам нуждата да пиша и да споделям.
Уви… вече имам доста свободно време и когато не мога или не се чувствам в кондиция да го запълвам с задачите, които съм си поставил…, започвам да мисля, за живота.
Голям проблем за мен като цяло….
Аз съм саморазрушителна личност, когато съм сам (когато си нямам половинка).
Сега, когато балансът в живота ми е отнет (игрите с които се дрогирах ментално), аз започвам да се концентрирам повече над себе си, а това е лошо понякога.
Да тренирам…, да програмирам… (макар и на най-ниското ниво), но са неща, които старото ми аз не би правило. Или ако ги прави…, ще е временно.
Някой би казал, че и сега ще е така…, но аз знам, че искам да съм нещо повече от наркоман.
Истината е, че винаги съм имал контрол над живота си…
Просто…
Жените в него винаги са го дисбалансирали.
Емоционално аз съм като бомба:
– Понякога избухвам от кеф и пърхам като пеперуда от щастие и не мога да се сдържам и съм малко странен. (поне в моите си очи)
– Понякога съм агресия, която търси своят път през гърлото ми, през юмруците и сълзите ми. (лично аз съм свикнал на тази ми версия)

Знам, че съм много емоционален и за такъв човек смятам, че се прикривам доста добре пред масата от хора.
Но те не знаят как тази ми слабост понякога ме прави доста опасна личност.
Мнозина биха ме подценили спрямо ръстът ми, спрямо мисленето ми и т.н.
Но истината е, че аз никога не съм бил бит (когато се бия, иначе мама си ме е била 😀 )
и никога не съм имал ограничение във въображението, което не ме е правило ограничен както са повечето хора в обкръжението ми като цяло в света.

А един умен човек, един емоционален човек, един човек с голямо его (не бит и с висока самооценка) винаги може да е опасен.
Факт е, че хората просто забравят, че в реалността смъртта е съвсем реална и възможна.
Гледат новини, гледат филми и някак си за тях това става нереално.Нещо, което могат да видят само по телевизията, но в действителност дори и малко дете с пистолет може да отнеме живот макар и инцидентно.
Та какво да говорим за човек като мен, който съзнателно може да планира и обмисля всичко.
Не казвам, че на този етап имам желанието да убия някого…, но констатирам, че хората подценяват доста лесно други хора без дори да се замислят за последствията от това.
Аз много мразя някой да ме подценява, но понякога това ми е доста добър мотиватор.

Та да се върна на бомбата, която съм аз 😀
Да…. аз съм нещо различно на този свят и точно затова не очаквам някога да намеря своята половинка.
В свят пълен с еднакви хора… не можеш да очакваш да намериш някой като теб или поне някой, който да те разбира и да иска също да е с теб.

Обикновено хлътвам по грешните хора….
И дори тогава…, аз мога да се адаптирам, защото една от чертите ми е хамелеон.
Но уви…, никой никога не ме е желал истински.

Това, което имах предвид е, че дори човекът/момичето/жената да е зъл/зла, дори да е самият Дявол от ада ( в който попринцип не вярвам, защото съм атеист), аз пак мога да я обичам, защото купнежът ми да обичам е супер голям. Бих се раздал на сто/100 процента, бих убил дори за човек, който ме обича и не би ми пукало дали той е бил прав, дали е лош или добър, защото ще знам, че ме обича и това ще е единствената цена за моята вярност и краностите, които бих извърщил за нея.
Уви…. било то зла или добра… жената в живота ми все още я няма….
Бих обърнал светът, ако знаех, че тя е там някъде…., но знам, че няма такава.

Никой не би обичал различен като мен.

И точно затова сега ще тренирам за себе си.
Точно затова сега ще се развивам в различна посока от професията, която практикувам сега.
Точно затова… няма да се дрогирам ментално с илюзии.
Точно…, но до колко точно?

Лека вечер!

 

Бъдещето не е било по-ясно от това !

Веднъж сънувах сън, за който съм сигурен, че съм писал и друг път тук, но като цяло сега осъзнавам как той ще се сбъдне.

Бях в леглото си с някаква непозната жена, с която бях спал. Беше нощ и аз станах, за да излезна на терасата. Имах бели, прозиращи, леки пердета, които се поклащаха от ватарът влизащ през отворената врата на терасата.
Моментът в който излезнах навън се чувствах величествено, а към жената в леглото не усещах нищо, защото тя е поредната или поне такова чувство имах докато сънувах.
Луната светеше над мен и аз сякаш имах някакъв черен плащ, а може да е било от тези хавлии които са като дреха. Не се сещам просто как се казваха в момента.
Може би в сънят ми имаше море…, но в случая няма да има. По-скоро ще е витуша от ляво и ако се вижда от сградата пред мен – светлините на градът.
Винаги съм държал на красива гледа, която да имам от апартамента си…, та дано да такава.
Та апартаментът ми ще е готов за живеене около 2024 есента.
До тогава ще уча това, което реших да уча. И дано започна работа скоро след нанасянето.
До тогава ще тренирам за тяло и здраве, за да си нося хубавите дрехи и да се кефя на себе си.
Но най-важното е в момента, че се отказах от зависимостта си, която винаги ме е дърпала назад, но в същото време ми е помагала да преживея доста кофти моменти в живота си.
Да точно така… отказвам се от игрите и времето, което те ще ми загубят.
Сега тренирам и уча.
А ако утрешният ден всичко е както очаквам… ще имам заплата над 3К, апартамент мечта, красиво тяло и кой знае… може би приятелка…
Но за последното не се вълнувам толкова.
Защо ли… ?
Защото, който е чел блогът ми внимателно ще знае, че аз имам мечти по-големи от това да създам семейство.
Разбира се ако намеря прекрасен човек, който е способен да ме обича… ще му дам шанс.
Но в противен случай… мечтите ми са нещото, което мисля, че ще е следващият сбъднат сън.
Обикновено такъв тип сънища наричам пророчески сън.
А този сън с терасата го бях сънувал отдавна, но помня, че Бети също ме беше сънувала по сходен начин.
Ето защо съм убеден, че щом този сън ще се сбъдне…, мечтите ми не са далеко от него.

Знам само, че не съм се чувствал по-силен от сега !

Bene qui latuit, bene vixit

Amor vincit omnia – Защото в крайна сметка точно това ме тласка напред!