RSS

The Devil

Тази вечер цъках много на играта и накрая реших да изгледам последна серия от “Игра на тронове” преди да си легна. Обаче първо влезнах във фейса. Нещо ме разсея и после с периферията си видях, че се движи нещо по екрана. Видях един от тези типове GIFTS които като натиснеш и спират на една от картинките.
От първия път като натиснах познайте кое ми се падна. Честно казано не се изненадах, но от друга страна искам да го отбележа в блога си. Както казвах на Бети онази вечер… според мен е писано да бъда Дявола.
Хората може и да не вярват вече в него и времената да са отминали…., но аз вярвам. Аз го създадох в мен и той е част от мен. Все още не сме едно…
Но с всеки такъв знак от съдбата… вярвам все повече в това.
The Devil

 
Leave a comment

Posted by on June 26, 2017 in Бети

 

Staying positive ;)


Излезнах втори път с Бети за едната седмица в която съм в Плевен.
Това което тя ми призна е, че е започнала да ме чувства по-близък след като сме започнали да излизаме. Нещо което ще забрави за следващите 9 месеца в които може да не се видим. Е… аз ще си дойда поне за зимните празници… но до тогава ще е забравила това чувство за близост. Идеята ми е, че тя ме чувства близък, защото ние сме един за друг. Но работата е там, че дори и някога да ме пожелае… докато е с него… това няма как да стане. ДА!… тя казва, че го обича… и аз й вярвам, но също така вярвам, че ако с него се раделят… тя пак ще намери място за мен в сърцето си. Гледам я в очите и го вярвам… защото аз съм този който я разбира най-добре, на мен има доверие, аз я обичам, с мен й е интересно и аз за разлика от другите… винаги ще се връщам при нея.
Тази вечер тя ми позволи да я прегърна макар и за кратко.
Не знаеше колко означава това за мен…. – почувствах се така добре…, че сигурно ще се чувствам щастлив доста дълго време. Тя знае, че не я възприемам като приятел и че за мен е нещо повече…., но е факт, че за момента сме само това.
Липсва ми времето с нея… да… времето като тази вечер… но всъщност имах друго в предвид… липсва ми когато бяхме заедно.
Обичам я… и колкото и незначителни да са тези думи… те са нещо много силно.
За нея аз бих унищожил всеки… и честно казано… докато вървях към вкъщи…
си мислех как ако застанем един срещу друг Аз срещу нейния… как ще го превъзхождам в много неща. Физически винаги ще доминирам. Умствено също вярвам, че мога да го надвия в каквито и да е състезания, надпревари и т.н.
И не само него… за човек който обичам… аз мога да сваля света на колене (образно казано).
Работата е там, че когато съм сам… съм подтиснат, депресиран и т.н. и според мен е нормално да не съм позитивен.
Според Бети съм много негативен в този си блог. – Ами първо това са личните ми мисли… не са предназначени за публичност… но и не виждам как човек може да е позитивен, когато е сам. Но от тази вечер… видях в очите й, че й липсвам… и дори и да не ме вижда като любовник (така да се изразя)… знам, че ако се раздели с него… ще ме види. Аз не показвам пълния си потенциал на никого… дори на нея.
Обаче с Дявола сме на едно мнение…, че ще е интересно да й го покажа.
Та знам, че тя ще прочете това… и идеята е следната…
– Когато си дойда от Варна за постоянно… и съм взел колелото… ако заповядаш с мен да покараме колело в тъмного в Кайлъка… ще ти покажа Дявола в мен.
Много хора възприемат любовта като слабост… но за мен тя е оръжие.
Аз го знам… Дявола го знае… и всеки който е умен го знае.
Имам надежда, че някой ден ще бъда с Бети. 🙂
Да… знам, че може и да не бъда…, но мисленето за нея и мен… ми доставя удоволствие. И да…. може и да не се обличам хубаво… може да не съм висок, може да не съм перфектният за нея…, но умът ми… той е точно такъв какъвто трябва да бъде, за да можем с нея да сме един за друг. Когато се бяхме запознали… тя ми каза, че това е нещото което най-много я впечатлява у един мъж.
Смятам, че тя може да се докосне до мен…. и да види душата и чувствата ми…
Но фактът, че я разбирам… е най-голямото ми предимство пред всички.
Никой няма да я разбира както аз я разбирам…
Ето защо вярвам…, че някой ден тя отново щем ми даде шанс 😉 🙂
По-позитивен пост от този не виждам как…. : )

 
Leave a comment

Posted by on June 25, 2017 in Бети

 

Среща между два призрака

Тази вечер се видях и с Бети. Беше странно, но приятно.
Едно нещо ми се заби в главата… – тя каза, че не съм уверен.
Истината е, че нямам причина….
Ако започна да ставам…. значи пак ще съм започнал да се трансформирам….
Когато срещнах нея… бях започнал да се превръщам в него…, но се отказах.
Сега тя забелязва разликата от това което бях преди и това което съм сега.
Смятам, че е нормално човек да е позитивен, когато знае, че някой го харесва.
Тогава аз знаех, че тя ме харесва…
Сега знам, че нито тя, нито която и да е… не ме харесва… как да съм позитивен?
Истината е, че мога… но никога не съм бил такъв. Дори когато се запознахме.
Просто знаех, че тя ме харесва и това ме правеше позитивен спрямо нея и когато бях с нея…
Сега може би тя вижда другата ми страна. Казах й, че мразя хората…
Поне не мисля, че го прие зле. Защото според мен тя вече не ги мрази…
Все още ме разбира… забелязах го… все още ме приема също…
Каза, че 50% бил шанса да се съберем ако се раздели със сегашния си приятел.
Не мисля да разчитам на тези 50% но ако наистина има надежда… тя ще ми сподели по нейния си начин.
Както и да е… излизането беше приятно въпреки често засяганите неловки теми.
Може би другия път ще е още по-приятно след като няма какво повече да засягам от миналото.
Ако има друг път…
Радвам се, че поне ме приема за приятел… не бих искал съвсем да изгубя човек с който се разбираме един друг толкова добре.
И така…

 
Leave a comment

Posted by on June 22, 2017 in Бети

 

Дълбоки мисли

Докато цъках една игра… си мислех за това как думите ми ще ефектират Бети.
АКо тя наистина ме приема само като приятел… значи няма да я ефектират…
Ако ли не… значи ще ми се обиди, защото ще е засегната…
И в двата случая… тя е този който си намери друг партньор… не аз.
Винаги ще си я обичам, винаги тя ще е единствена по рода си за мен и никой няма да я измести от сърцето ми…
С нея винаги ще сме един за друг… на както с Венеция… тя е човека който трябва да реши дали иска да бъде с мен или не…
Аз винаги правя всичко възможно за да бъда с този когото обичам…, но не мога да го карам насила. Едвали ще иска да се видим след като прочете предните постове…, но моите чувства към нея не са се променяли. Да… въпреки че очаквах да се откаже от излизането… някак си почувствах разочарование, което бавно намери път към съзнателното ми мислене. Но тя си има приятел… и няма как да я виня ако не иска да се види с бившия си…. дори само защото го чувства като най-добрия си приятел. Не знам дали аз съм човекът който я разбира най-добре и на когото може да има пълно доверие…, но за момента знам, че не ме обича и това ми стига… за да търся другаде човека за мен. Тя знае как обичам… и знае какво би било ако отново сме заедно. Ето защо се надявам да не се засегне от предните постове. ПЪк ако е писано… може отново да сме заедно някой ден…
Понякога имам чувството, че я е страх да се види с мен…, но кой знае…
Предния път ми написа да не мисля вместо нея…, но тя знае, че аз винаги премислям нещата прекалено дълбоко…
Все още искам да се видя с нея…, но до колкото я познавам… това няма да се случи.

 
Leave a comment

Posted by on June 22, 2017 in Дневник

 

В поста преди този.. бях повлиян от емоции, но истината е, че сега след като ги няма… мога пак да го кажа….
– Никой няма да бъде с мен….
Нито Бети, нито Вени, никой…
Просто никой не държи на мен. Венеция се видя с мен най-вероятно от уважение или нещо подобно.
Бетито от друга страна ще прочете всичко до тук и ще се засегне сигурно… въпреки че си има приятел.
Истината е, че колкото и жени да обичам… не мога да ги обичам едновременно.
Или мисля за една… или за друга, но не и за двете. А ако някой ден се наложи да избирам… (нещо което няма да се случи) ще избера тази, която наистина държи на мен…., а това ще си личи по много неща. В момента никой не държи на мен.
И по всяка вероятност нито една от двете няма да ме иска.
Когато обичам… аз съм като кон с капаци… обичам само един човек и другите нямат значение. Когато съм сам, обаче, аз нямам капаци… и съм като удавник търсещ нещо за което да се хване…, а и кой удавник не би бил така…?
Защото не че нещо… но времето ми тече… по-млад няма да стана… а съм все сам.
Не се сърдя на Бети, че не се видяхме… не ми е обещавала, не е задължена и т.н.
Но някак оправда очакванията ми които не ми се искаше. Всъщност… даже си
мислех, че по-скоро Венеция няма да дойде да се видим, а с Бети ще се видим…
Но живота е странен….
Както и да е… обичам ги и двете…, но нито една не иска да е с мен.
Авно съм прекалено Broken.
Хубавото от всичко е…, че поне си потдържам контакт и с двете. Повече с Бети разбира се… с нея имам какво да си кажа дори, когато нямам какво :))) и тя ме разбира по начин по който Венеция никога не би могла. Но за Бети аз не съм важна част от живота. Тя не помни чувствата си към мен, не съм със статусът на Радинела и въобще… не съм важен… и с това, че си намери извинение да не дойде… ми го показа ясно. За всеки друг вчера щеше да излезне…, но не и за мен.
Истината е, че аз я разбирам…
Разбирам я, защото ми е ясно, че всички ме забравят. Само аз живея в миналото.
Но хей… живота продължава…. поне за сега… Може пък някой ден някой да реши че иска да бъде с мен…
Ако се появи такъв човек…. дори и това да е някоя от тях двете… и иска да бъде с мен… ще обърна света, за да бъда с него… и всички други ще са на заден план… защото аз искам да си имам някого…. искам да съм конят с капаци.
Дали ще е Бети, Вени или друг човек… стига да ме обича и аз също да имам чувства към него… за мен няма да има значение нищо друго… аз ще съм щастлив.
Ако това е Бети… ще се водя по нейните правила и т.н.
Ако това е Вени… ще се старая да не я задушавам и да съм такъв какъвто ме иска.
Ако това е нов човек… ще се опитам да не правя глупости с които да разваля всичко.
Дали въобще ще имам някого до себе си… не знам… но знам, че всеки би ме разбрал… защото самотата минава през всяко сърце, а в моето направо си живее.
В живота не всичко е черно и бяло… понякога е сиво… и това сиво… съм аз.

 
Leave a comment

Posted by on June 22, 2017 in Дневник

 

Unlike moste people… i love my past

Вчера 21.06.2017 се срещнах с един специален за мен човек.
Странно е как се гледахме в очите, ходехме сякаш вчера за последно сме се виждали, а всъщност не е така…
Беше ми изключително приятно с този човек и знам, че ако мога да бъда с него… бих бил отново.
Този човек се казва Венеция. Както Цветослава…, както Бети… така и Вени не съм спирал да я обичам!
Сега слушам песните, които ми напомнят за нея. Бети си има някой…, но защо и аз да си нямам… Не казвам, че Вени отново ще ме приеме в живота си…, но знам, че я обичам и вчера нямаше чувства… вчера бяхме заедно като приятели.
Тя каза обаче нещо, даже не едно… с което ме жарна приятно.
Едното беше, че не ме приема само като приятел – това така ме сгря…
Другото е, че когато я прегърнах тя ми каза “много се изскефих, че се видяхме”.
Нещо което остана за дълго в съзнанието ми.
Обичам я… и колкото и пъти да съм си казвал, че не е така… истината, че всеки път като я видя… сякаш забравям какво съм казвал… сякаш отново се размеквам и се предавам пред нейната същност…. Много хора казват, че тя не е кой знае колко красива…, но на мен не ми пука за тяхното мнение… аз я обичам и я намирам за красива. Един от тези хора е Майка ми. Има още много, но аз я обичам прекалено много… и всяка среща с нея е магическа. Да… различен съм от преди…, но чувствата ми никога не са напускали сърцето ми. Във вчерашния ден аз се чувствах щастлив във всеки момент с нея… опитвах се да прикривам вълнението си. Знам, че наивно да си мисля, че с нея може да се съберем отново…, но ако мога… бих. Бих направил всичко за нея. Знам, че може почти същото да съм писал за Бети… и то е така защото и нея обичам… но поразличен начин. А и тя си има някого… не иска да бъда с мен… Дори когато трябваше да се видим… се отказа, защото била изморена. За мен това не е оправдание, когато държиш на някого.
С това се различават те двете…
Не казвам, че Вени е по-добрата…, но казвам, че няма смисъл да си мечтая повече за Бети… след като очевидно тя е продължила по-смело напред от колкото Вени.
Докато за Вени все още съм някой. Тя цени времето в което сме били заедно.
Може би никога няма да ми даде отново шанс…, но аз ще се надявам… защото само това имам в своя живот… – надежда.
Парите се изкарват… дори и с книгата да стана милионер… няма да има значение…, защото без някой като Вени… живота ми е празен.
Обичам я! И въпреки че не ми честити рожденният ден… признак с който може да се счита, че ме е забравила съвсем…. аз пак вярвам, че някой ден тя може да намери място в сърцето си отново за мен….
Тя може и да не ме познава добре…, но то ме познава. Сърцето й винаги ще й напомня за миналото което имахме. Тя едвали ще прочете това, защото не следи блога ми както Бети…, но исках да запаметя този спомен по някакъв начин…
Дано ми да де шанс…

 
Leave a comment

Posted by on June 22, 2017 in Дневник

 

He is different like no one else

Както обичам да правя… ще оставя най-готиното за накрая… макар, че дори хронологията на нещата си беше в този ред.
Отидох на “Майка България”, за да се разходя и същевременно да погледам градът от високо. Постоях на мястото където с Бети се бяхме целували за последен път.
Емоции всякакви бе обвземаха от песните които си бях подбрал. Мислех си за бъдещето и за какво ли не. По едно време видях движеща се светлина сред звездите и си казах “самолет”. Знам, че не винаги светилините имат и червена… и
точно затова си помислих така. После обаче видях друга, която се движеше 2-3 пъти по-бързо и си помислих… “това или са извънземни или е някой доста бърз/военен самолет”. Не беше падаща звезда, защото съм виждал и ги знам.
Преди това пропуснах да спомена, че едвам забелязах една светулка на земята в един храст да мига слабо. Тя ми припомни за детството което имах. Разбира се най-дълго мислех за Бети… дали защото ми беше казала вчера, че може да излезнем…? – Не знам… знам само, че когато съм там мисля за нея, защото там се целунахме не само за последно, но и не бяхме заедно вече. Абе… специален момент си ми остана. Може би съм сантиментален, но както и да е…
Тя каза, че ми е чела блога… вероятно нещо от написаното е променило мнението й… въпре че докато не се видим… аз не си давам някакви надежди за среща.
Както и да е…. щом приключих с мислите, ревовете и всичко което правех там… реших да си тръгвам. Слизах уверено и бавно по стълбите, а по едно време пред мен две кучета ми пресрещаха пътя. (интересната част :Д 😉  )
Повечето хора биха се уплашили предполагам… Аз в този случай прецених да не продължавам да слизам, за да не ги провокирам. Спрях се и ги гледах спокоен. Първоначално усетих лек страх, но се замислих над него и се сетих, че аз съм звярът… и той изчезна. Гледах кучетата, после се оглеждах като цяло без да помръдвам… Накрая едното започна да изкачва стъпалата към мен и не помня дали ме подуши, но беше свело главата си надолу и аз го погалих с 85-90% доверие. Щом видях, че е безобидно започнах повече да м усе радвам и да го милвам, а то седна до мен. Другото стоеше долу и ни гледаше. После едно друго се появи в далечината. Може би си позволих повече да му се радвам на първото и то се отдръпна и легна на две педий от мене. Третото плахо приближи заобикаляки всички ни и аз му потупах по земята, за да го подканя. В крайна сметка то имаше по-голямо желание да го милвам, даже като спирах ме побутваше с лапичка…
^  ^ Kawaii…
После и то се качи малко по-нагоре и нещо започна да гледа.
Чувствах се като лидера на глутница, въпреки че знаех, че аз съм единак.
Та от ситуация в която имаше вероятност да ме залаят кучетата и пак а изрева като звяр… аз се оказах в приятна ситуация. После се замислих за татуса който имам… и се почуствах нещо като повелител на животните :Д
Но то си е така… аз ценя повече животните от колкото хората. Те са верни и много сладки, когато не са злобни…. но това е друга тема.
Идеята е, че с това се почувствах различен, но беше време да си ходя и си тръгнах така уверено както бях започнал и преди това. До “Цветан Спасов” на светофара изчаках две коли да се разминат, но едната всъщност зави към столатологията, а другата ми да де път О_О    Викам си – Тоя пък що ми дава път… много е възпитан… :Д и му вдигнах ръка без да го поглеждам.
После ми звънна с клаксуна и се обърнах готов за бой, но се оказа един познат.
Привика ме да ида на заведението пред Кайлъка, което е на един общ познат и където той работи. Казах, че може би в Четвъртък ще и да… и за жалост точно това ще направя.
И така… нощната ми разходка беше интересна… видях ремонти и разни неща, които бяха нещо ново за мен и ми направиха разходката интересна. За утре имам бая задачи и така… Лека нощ.

 
Leave a comment

Posted by on June 20, 2017 in Дневник