RSS

https://www.youtube.com/watch?v=tGr_cyThHkc
Понякога сякаш самотата е единственото чувство което познавам.
Странно е как… хората за които не ти пука… колкото и да се опитват да те наранят не могат…, а тези които чувстваш най-близки… винаги успяват да ти забият острието най-дълбоко в сърцето.
Понякога си мисля, че просто ще си остана сам… завинаги….
Плашещо е и същевременно подтискащо.
Боли ме! И никой не вижда болката ми като нещо красиво… като нещо в което да се влюби и да си каже – “Ето този човек знае какво е болка… той ще ме разбере. Той е така красив точно защото е изстрадал толкова много.
И някак ми се иска…. иска ми се някой да обикне слабостта в мен, уязвимото ми е аз и да нямам какво да крия от него, т.е. нея… Искам момиче което да ме обича както аз мога да обичам… – Безгранично! 
Иска ми се просто да не бях сам.
Може би ще си остарея… и умра… САМ
Всеки си има някого…, но не и аз.
Имам само самотата…

Advertisements
 
Leave a comment

Posted by on November 16, 2017 in В момент на слабост

 

Все повтарям, че Дявола в мен ще ме завладее, но въпреки това аз се боря да не го направи.
Истината е, че опитах…. опитах да съм добър…
Просто хората не го заслужават. Когато се опитам да съм себе си (добрата версия) и когато съм открит и честен с тях… те ме предават, те показват истинската си природа – злото.
Едно момиче си харесвах – Алекс (тази която ме изведе на готиното място). Знам защо повече не ми пише и не иска да излезнем. Знам и че ако бях го играл лош… щях вече да съм спал с нея…
Истината е че доброто в мен иска да се свърже с някое момиче иска да си пасне и да намери любовта отново… За жалост любовта е невъзможна, когато хората са задници.
Харесах си и една на име Ирен. Но след като й разкрих, че я харесвам… това уби явно тръпката в нея. (В прочем правя тази грешка повторно) Винаги съм искал просто да кажа на едно момиче, че го харесвам и то да ми отвърне с “И аз те харесвам”. Но явно искам твърде много от хората…. явно те искат мистерии и магии и на баба си в гъза…
Както и да е… Случайно излезнах с една колежка и там имаше още двама колеги (двойка) като момичето си го бях харесал преди да я опозная. Същност бях си харесал и колежката с която първоначално се случи така, че да излезнем.
Идеята ми тук е, че докато бях в клуба… дори подпийнал виждах курволяка.
Сякаш бях попаднал в някакъв лош филм с Вин Дизел или нещо като Underworld първата част. Всички бяха като вампири и суетящи се. Един на моята маса се правеше на интересен с някви рози и запалване на алкохол в чаша… Луаааал…
Genius….
Като цяло DJ-те не бяха лоши и освен да си лафя, за да се смеся с компанията (хамелеона в мен 😉 ) си и танцувах от време на време.
Честно казано намразил съм хората. Няма да се отклонявам от темата, но само ще спомена, че от това излизане излезна нещо полезно за бизнеса ми 😉
Та в общи линии вече съм решен! Ще се върна в Плевен и ще си направя убийствено тялото с тренировки. След това ще си купя нови дрехи за новия ми стил на обличане. Щом добия убийствен вид, ще използвам пикъпа на 100% (който ще бъда чел и опитвла да усвоя докато тренирам).
Но като цяло истинската игра ще е в София където има много жени и то не пубери, а жени с които мога да се заигравам и да тренирам. Освен това там ще имам социалната среда с която мога да започна да си изграждам така да го кажа… “платформата” за сваляне… или иначе казано… да мога запознавам мацката с готините си познати и приятели. Ще понауча някой готин факт и номер за разни интересни неща с които мога да впечатлявам всяка. Може и да си купя кола… ще видим за това. Като цяло истинската ми игра ще е чак към началото на 2019г. но мисля, че все още ще съм младолик и особено с нещата които изброих… ще съм трепач. Ще спя с много жени и ще съм пак singel, но поне ще си живея живота с кеф. С кеф, че изглеждам добре, с кеф, че работя наистина по специалността си и то не в Дентапрайм… с кеф, че съм сред приятелите си. С кеф, че ще съм по-близо до Плевен… Като цяло… ще съм по-добре от колкото във Варна.
Дори и да се случи нещо тук във Варна… мисля да е нещо временно.
Но заключението е, че повече няма да третирам жените като (моята представа за жена) а по-скоро като каквито са… посредствени, цицорести и суетни путки.
Знам, че не всички жени ще са такива…., но нека го погледнем и от другата страна… ще ми е по-добре да знам, че съм добил опит и мога да сваля всяка… дори и жената която наистина ще си заслужава… от колкото да нямам опит и да изпусна някое истински стойностно момиче…
Просто вече няма да приемам жените по начина по който го правех.
Абе… като цяло… няма да съм добър човек щом се махна от Варна.
Особено след като стана богат.

 
Leave a comment

Posted by on November 12, 2017 in Uncategorized

 

12.11.2017

Тази вечер имам да пиша за две неща, но мисля да са в отделни постове. Този ще напиша как се събудих от сън в който бях на някакво събиране на открито. Скейтъри, метъли… или нещо подобно… просто не помня. Там видях едно готино момиче. По-късно когато нямаше никой освен нея аз минавах от там и я видях и реших да я заговоря. До колкото си спомням започна добре и си допаднахме, но се появи една кола и тя много се притесни и искаше да си тръгна. От колата излезнаха някакви костюмари и единия очевидно беше шеф. Все едно някой беше српял звука и не чувах какво си говореха с мацката, но сякаш тя ги обеждаваше, че съм готин. Без никаква емоция след няколко думи от мацката… шефа извади пистолет и ме простреля в стомаха. Усетих, че не е на добре и че ще ме убият. Започнах бавно да се движа, а те пренебрегвайки ме мислеха, че няма да избягам. Изведнъж намерих сили и побягнах. Те започнаха да ме гонят с колата, но някак си им се измъкнах. Намерих помощ за раната и когато се върнах пак на онова място… нея вече я нямаше.
Беше странен сън, но усещах как имаше дупка в мен когато ме простреляха… беше някак си много истинско и плашещо. Но не съжалявам, защото мацката беше за мен. Жалко, че това беше просто сън и повече няма да се видим 🙂

 
Leave a comment

Posted by on November 12, 2017 in Сънища

 

Сори на маняците дето следят блога ми…. просто тия дни бачкаме по 12 часа и хапваме и спим…. После пак.
Скоро може пак да постна нещо 🙂

 
Leave a comment

Posted by on November 9, 2017 in Дневник

 

Понякога определени песни ме карат да се замислям за злото в мен. И въпреки, че се кефя на чудовището което съм… някак си това ме вкарва в депресиращ мод, защото знам, че никой не може да ме разбере и приеме такъв.
Така е и във филмите… никой не обича лошия.
И въпреки надъханото моментно състояние… аз чувствам самотата и отчаянието. Знам, че няма жена, която да обикне грозното ми лице, което се крие зад хубавото ми външно такова.
Понякога тази мисъл ме кара да се възприемам като още по-хубав въпреки, че се чувствам като грозно чудовище.
И в крайна сметка в края на редът от мисли… в такива ситуации… ми иде да извикам, да изрева като звяр и да се чуя надалече. Толкова далече, че ако съм грешал и наистина има някой там за мен… да ме чуе!
Бих обичал безгранично момичето което ще ме обича в замяна – такъв какъвто съм.
И сега както предната вечер…
слушам една стара група с нова песен – Evanescence – imperfection.
Каквото и да ме очаква в бъдещето… BRING IT ON!

 
Leave a comment

Posted by on November 6, 2017 in Дневник

 

Открий думите ми!

Нещо което бях направил и в преден пост. Бях скрил думи с бял цвят и така който се е поинтересувал и знае какги е намерил.
Сега ще кажа седното…
Благодаря за вниманието 🙂 🙂

 

 

 

 

ВИНАГИ ЩЕ ОБИЧАМ ЦВЕТОСЛАВА, ВЕНИ И БЕТИ.
НО ЦВЕТОСЛАВА ЩЕ Е ВИНАГИ НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ ЛЮБОВ!!!

 
Leave a comment

Posted by on November 5, 2017 in Uncategorized

 

Lost in yourself

https://www.youtube.com/watch?v=NEJab1iGNcY
Понякога….
Понякога човек може да бъде погълнат от нещо което расте вътре в него. Дори когато той го е създал. Това нещо се храни от емоциите ни и след време става чудовището от което сме се страхували, че ще станем. Чудовището което сме забравили с годините и сме решили, че ни се е разминало. 
Понякога позната песен или глас от такава… пробужда звяра в нас и той е по свиреп от всякога. 
Наскоро написах стих който ако някой може да тълкува правилно ще разбере какво крия толкова умело от обществото. Истината е, че понякога не го крия и тогава най-много ме е страх. Понякога имам чувството, че ще изгубя контрол.
Наскоро един доктор напусна клиниката и тъй като имаше изспращане… 
Аз случайно минах от там и се видяхме. Той ми стисна ръката и се наколни към мен да ме прегърне или нещо подобно (с една ръка). Не каза много, а аз казах “ще липсвате”. Истината, че на мен той няма да ми липсва въпреки, че го харесвах.
Моите думи трябваше да означават, че на мен ще ми липсва, но може да е подразберат и че на другите ще липсва :)) Както и да е… имаше хора които даже плачеха. На мен обаче сърцето не ми трепна… в ума ми се въртеше “тия пък кво се размотават тука докато аз работя” или “Нищо специално, не знам защо му отдават такова голямо значение”.
Принципно и други испращания сме имали на колеги с партита и т.н. но никога не съм трепвал. Понякога си мисля, че съм безчувствено чудовище…. и в този ред на мисли в същия ден започна да ми става кофти за самия мен, а не за него 😀 😀
Може би мога да скърбя само ако е свързано с мен и моята болка…. кой знае…
Сякаш вече не ми пука за никого. Може би ако някое момиче ме обикне ще ми пука за нея, защото ще е свързана с мен и защото ще я обичам. Но като цяло… не мисля, че ми пука за хората. Понякога нямам проблем да наранявам и да си връщам. Наскоро имах един такъв момент с леля ми която не го заслужаваше… но в моите очи аз бях пренебрегнат, убиден и т.н. и си й го върнах без да мисля за последствята. После ми стана малко кофти, но като цяло не ми пукаше.
Може би съм чудовище.
Снощи бях на караоке бар и някак си не можех да се забавлявам както всички останали. Обичам да съм в естественото си състояние… – мрачен. И когато се налага да се умихвам и забавлявам, за да прикривам комфортното си състояние… наистина се товаря и това ме напряга. Установих, че съм забравил да се забавлявам. Както и да е… снощи беше както на работа, а днес пак бях на работа и като цяло живея в едно безкрайно ежедневие в което ми е писнало вече.
Скоро, обаче, ще съм богат и ще живея както си искам без Цвети, без Вени, без Бети и без който и да е до мен.
Защо ги изброих ли… защото въпреки, че сякаш понякога дори към тях не изпитвам нищо… знам, че щом чуя песен свързана с тях пак ще се разчувствам…. но въпреки това съм ги преодолял и вярвам, че повече никога няма да имам нужда от тях. Така де… знам, че мога и без жените които съм обичал. Понякога го казвам все едно все още тези чувства от вчера и все едно всичко се е случило вчера. Истината е, че понякога наистина ги и чувствам така…, но щом си спомня разочарованието от тях… сякаш всичко губи своята цена. И в такъв момент ми се иска да намеря момиче което наистина да ме разбира и най-вече…! Да ме обича!!!
За жалост никой не може да обича човек, който се има за Дявола… никой не може да обича чудовище като мен. Единствения човек който може да ме обича е този, чийто очи ме гледат в огледалото, когато погледна в него. Иронията е, че понякога и той изпитва умраза към мен….
Може би никога няма да бъда обичан… може би да бъдеш различен… си има своята цена, която трябва да платя.
Понякога се вглеждам в себе си толкова дълбоко и се опознавам толкова добре…, че сякаш се влюбвам в мен самия. Смятам, че съм красив (казано по онзи зловещ начин по който злодеите описват нещо лошо за красиво)
Иначе казано… осъзнавам, че не е хубаво да се превръщам в звяра в който се превръщам…, но не мога да го спра…. Само момиче което ме обича може. Истината е, че ако някое момиче ме обикне… ще забравя всички жени преди него и тя ще е моя свят в който аз ще съм щастлив.
П.С. Ако е момичето което търся.
Истината е, че това правило важи дори за жените които обичам. Ако някоя от тях ми каже, че ме обича… и иска да е с мен… другите моментално спират да са от значение… въпреки, че чувствата ми към тях винаги ще са дълбоко заровени в мен.
Както и да е… съмнявам се някога някой да обикне Дявола.
Истината е…, че когато осъзнаеш, че никога няма да има човек, който да те обича…, когато видиш бъдещето си в ума си и го изпиташ и почувстваш… осъзнаваш, че единствения  приемлив път който можеш да поемеш… е да се превърнеш в злото от което толкова си се страхъвал да не станеш. И дори някой ден това да се случи… ти ще знаеш…, че любовта която някога си имал към тези жени… винаги ще я има… независимо колко горезен си станал отвътре и отвън… и точно тази мисъл ще те кара винаги да се чувстваш специален и красив.
Да знаеш…, че това е нещото което е красиво и което никой никога няма да може да ти отнеме.
Признавам, че беше грешка да споделя на колжеката която си харесвах, че чувствата са ми вечни…
Хората и по-специално жените не обичат да делят. Те не разбират истинската любов. Аз обичам и трите жени които споменах по-горе. И може би за мен Цветослава винаги ще си остане на първо място! Обичам я от както мога да мисля… и ще я обичам докато умра! Ако някой иска да спра, за да обичам него, т.е. нея… значи тя не ме обича и не ме приема какъвто съм. Ще обичам човекът който ме обича и който ме прави щастлив и той ще е най-важното нещо в живота ми!
Но този човек или ще трябва да приеме, че никога няма да спра да обичам Цветослава и другите две жени… или просто ще трябва да спестя това и да живея с тази тайна докрая на живота си. Винаги ще сравнявам трите жени в живота си със сладолед. Не можеш да сравняваш три вкуса които харесваш. Щом си ги опитал и ти харесват… винаги ще искаш да ги опиташ пак. Просто в живота можеш да имаш само един… Понякога шоколадовия с Ц свършва и преминаваш на ванилов с В. Той също свършва и остава този с боровинки с Б. После свършва и боровинковия… и вероятно ще намериш и друг вкус който да ти хареса след време…, но това не означава, че ти не харесваш вече шоколадов, ванилов или боровинков сладолед. Те за теб са доставили моменти на удоволствие и щастие… моменти които не можеш да заличиш от живота си и за които си благодарен. Не можеш и да ги сравняваш един с друг защото всеки е уникален по свое му и в момента в който си имал нужда точно от него… той е бил там. Просто реда в който са се появили в живота ти е изиграл някаква роля… и ти винаги ще избираш първо шоколадов. И така… с тази мефора искам да кажа, че никога няма да спра да обичам жените които съм обикнал… Те и трите са специални за мен, но никога няма да мога да ги върна в живота си. Единствено се надявам някой ден да намеря някое момиче което да ме обича истински. Веднъж стана ли щастлив… ще си спомням за тези жени като за приятелки от миналото, като за сестри които обичам и винаги ще обичам. А когато обичаш някого ти искаш той да е щастлив. Ето защо когато ще мисля за тях… аз ще се надявам те да са щастливи.
Но не искам някой да ме възпира от това ми чувство… Искам някой ден да си мисля за тези жени и да си ги спомням сякаш е било вчера. После ще се връщам в реалността и отново ще съм щастлив с жената която ще обичам.
Само където няма да има такава. По-скоро ще остана някой ден съвсем сам в мрака.
Но няма проблем… Очевидно колкото силно мога да обичам… толкова и студен мога да бъда. Аз съм балансът в живота. Според мен за да бъдеш Дявола трябва да можеш да обичаш и да разбираш какво е любов. Иначе как ще разбираш хората и техните копнежи. Знам, че няма да бъда разбран. Даже едва ли някой ще прочете всичко това, но все пак ако го направи… и ме разбере… – Аз съм това… което ти искаш да бъда, аз съм огледалото в което ти гледаш.

 
Leave a comment

Posted by on November 5, 2017 in Дневник