Страх.

Тази вечер се срещнах с един спомен. За това ми напомни горната песен. Написах пост. Но ме е страх да го публикувам с видимост дори за Бетито. Не искам да я отблъсна със своята същност, след като разбрах какво мисли за моето поведение в автобуса. За това в автобуса мислех, че ще й хареса….  но явно ако не ме познаваше е щяло да е отблъсне. Ето защо тази вечер направих поста си видим само за мен. Това което тази песен по-горе направи с мен бе доста плашещо. Но едно е сигурно…. харесва ми!
Ако някой ден стана богат…. има два варианта да се развият нещата. Или ще подобря някак света…. или ще го унищожа!
Have good night.

 

Един нов пост.

Снощи си полафих с Бети. Разговора беше интересен или поне така мисля. Дори тя ме сметна за луд от това, което й споделих… или поне би, ако не ме познаваше.
Не знам… може би съм луд, а може би просто съм започнал тепърва наистина да полудявам.
Това което грабна вниманието ми бяха няколко неща:
1.) “УАУ… ако не те познавах, щях да те помисля за луд, но ме кефи това, че не ти пука как изглеждаш.. даже се кефиш да объркваш хората” – това е нещо което тя каза относно моето странно поведение в автобуса.

После я попитах какво би се посъветвала сама себе си, ако можеше да се върне назад във времето.Но тя не прочете правилно и написа:
2.) “Ами може би няма да ти хареса.. когато ми каза, че не съм нищо особено и, че има много по-красиви от мен, исках да ти плесна един шамар и да ти кажа да си търсиш друг човек.. може би това е друга причина, която ме отблъсна”.

3). После аз й написах – “За мен ти си оставаш най-красивият човек, защото те обичам!” и тя ми отговори с :
“еми ако тогава ми бе казал туй, можеше и все още да сме заедно ама уви”.

И В РАЗЯСНЕНИЕ НА НЕЩАТА  поста ми продължава с други три точки свързани с предните.
1.) Щом тя може да ме помисли за луд (не се обиждай), значи може би наистина съм много зле.
Може би съм загубена кауза и никой, никога не ще иска да ме опознае такъв какъвто съм…. – грозен от вътре…. Може би мен никой не ще ме спаси от самотата. Но аз съм това, което съм…
И вълк единак винаги е била една от главните ми роли…. а луната е тази, която единствена ще вижда моите сълзи. (Въпреки че вече не плача XD )

2.) Очевидно тя не ме е разбрала не само в този чат от снощи, но и попринцип, когато съм й го казал първия път. Снощи й дадох пример как има много красиви жени, като барбита, но въпреки това не ме привличат. И как има такива, които не са толкова хубави, но ме привличат. И тя самата ми беше казала, че бившата ми не е много хубава. Ами явно аз не гледам толкова външният вид. Т.е. гледам го,но фактите говорят, че той не е толкова важен за мен. И наистиан си е така. Според мен това е нещо хубаво и мисля че всяко момиче би се радвало да бъде с човек, който цени повече вътрешността/ същината на човека, а не външната обвивка. Но в крайна сметка тя не е всяка….
Винаги ще я обичам. Но някой ден, тя ще ме забрави или просто ще ме сложи в графа приятели ( нещото, което е по-лошо и от забравянето ).

3) Това което тя ми написа според мен си го изсмука от пръстите…. Ако обичаш някого истински… нищо не би те спряло да си с него. Уви според мен причината да се разделим бе, че аз приех работата във Варна, за която тя ме увери, че е правилният избор и че тя ще идва на Варна за да се виждаме, както и аз на Плевен. Може би бях наивен да вярвам в думите й, но любовта е сляпа….
Каквато и да е била причината…. щом тя ми написа снощи това…. мисълта, че тя дълбоко/ може би на подсъзнателно ниво, все още иска да бъде с мен или поне съжалява, че не е с мен.
Не знам… може би това са мисли с които се отешавам просто. Но вярвам, че в момента тя е заслепена от чувствата си и (свикването) към приятеля си и за това го смята за по-подходящ от мен. Вярвам, че дълбоко в себе си, тя също знае, че аз съм идеален за нея. Нещо което ме подсеща за точка 4.
4.) Веднъж около периода преди да се разделим, тя ми каза, че съм страхотен. И снощи й го припомних с думите:
“Знаеш ли… често си спомням как ми казваше,че съм страхотен : )) Някак си тези думи и до ден днешен ме греят”.
А тя отговори – “то си е така”.
Което ме кара да мисля, че просто й е трябвало повече време с мен, за да ме обикне по начина, по който е трябвало, за да може да ме последва където и да е. А може би просто никога не ме е обичала, но оценила това, което съм правил за нея.
В моите рехабилитиращи, позитивни мисли… аз смея да вярвам, че подсъзнателно, тя все още ме обича и иска да е с мен, защото й липсва този, който я разбира истински и който с многото си говорене я възпираше от лоши настроение XD (в някои от случаите).
Знам че не мога да влезна в главата й и да разбера със сигурност какво мисли или не, но ако наистина е писано да сме заедно… тя ще се върне при мен някой ден… ( евентуално след като завърши следването).
Хората казват, че това което не ти принадлежи… и да обърнеш света, пак няма да е твое. А това което е твое, рано или късно пак ще се върне при теб. ( или нещо подобно)
П.С. – Не умея да цитирам XD
Истината е че тези неща ги пиша за себе си, въпреки че знам, че Бетито ще ги прочете.
Но дори някой ден да спре да чете блога ми…. аз пак ще пиша…. ще пиша, защото вече с години така намирам къде да споделям това, което ме вълнува. Дори тя да бъде с мен някой ден, аз пак ще пиша тук. Това съм АЗ! Сам на ръба на скалата, сам срещу света! А ако е писано… някой ден и тя ще е до мен на тази скала.

 

BROKEN

В предвид днешният ден и това, което усетих…. този албум е идеален за фон на това, което ще пиша тук в днешния пост.
Когато за пръв път чух тази група, тя ми бе препоръчана от Бетито. И тъй като съм Music Whore аз я приех, но като музика, която “не е лоша”. В днешни дни аз се наслаждавам на тази музика. Гневът, който генерира моята душа се слива с всяка нота, с вски писък и всяка вибрация разбиващи се в ушите ми. С всеки ден намразвам все повече хората и не мога да ги понасям. Понякога се плаша от себе си, а понякога просто се кефя, че съм това. Но май напоследък само се кефя. За пример… днес бях в градския транспорт…
Докато слушах музика, гняв ме обгърна и започнах да пренасочвам в мисли -> Как започвам да избивам с мачете виски в автобуса. Жени и деца, мъже и пенсионери, красиви и грозни… оооо ДА! НАЙ- ВЕЧЕ грозните! Те пък мнооо ме дразнят. Но като цяло мразя всички…
Имаше една двойка – хубаво момиче и “i dont care about the boy” които ме дразнеха със своето щастие…. почти не им обърнах внимание… но явно е било достатъчно, за да ме подразни. Когато видя щастливи хора… се дразня. Може би не само защото аз не съм, а защото на работа свикнах да гледам изкуствено щастие/усмивки от колегите и т.н.
Представях си как ставам богат и с масово оръжие унищожавам всички, въпреки че те ме молят да не го правя.
Щом доближих клиниката се спрях и оставих лъчите на слънцето да погалят лицето ми.
Мрачният ми поглед беше натурален. Мислите прочистени от доброта и пълни с умраза.
В този момент знаех кой съм и че не съм добър човек. Може би съм се родил с природа за добър човек…. но определено не съм. Тъпото е че не съм и зъл… или поне не до толкова, колкото ми се иска. Ако наистина има Ад и Рай, аз сигурно няма да бъда желан никъде.
Мислите препускаха бързо в главата ми и въпреки че повечето протекоха докато вървях към клиниката…. щом се спрях и слънцето ме поглези, аз бързо превключих настроението на усмивка.
П.С. Това се очаква от едно добро момче ; ) (Evil look)
Дяволът никога не разкрива своята самоличност, освен ако няма да ти вземе душата.
По същият начин и аз, като един Дявол, като един хамелеон…. аз прикривам своята същност, за да успея в този живот. И когато постигна властта, която желая…. може би ще е твърде късно някой да ме спре.
Друг въпроса аз какво ще искам. Защото е лесно да се унищожи света, но смятам понякога, че ще е по-забавно да го оставя и да му бъда господар.
Понякога си мисля, че причината да съм жив е да направя този свят по-добър.
WTF? – Ще си каже някой.
Ами когато не можеш да победиш злото с добро…. значи ти трябва по-голямо зло.
Може би съм създаден, за да обединя света.
Наскоро четох пророчество за някакъв си Антихрист. Не вярвам аз да съм него.
Но това в което вярвам е….. че АЗ…. съм Дяволът!
Макар и все още неосъзнал се напълно…. аз съм напът да се събудя и да преоткрия своята истинска същност. И аз като библейският Дявол… някога бях добър. Но бях предаден… и то не веднъж. Може би в живота трябва да има такива като мен…. за да напомнят на човечеството да бъдат добри.
Честно казано аз мисля, че е твърде късно за човешката раса да бъде спасена.
И точно за това апелирам към развиването на изкуствен интелект.
АКо човешката плът не е съвършена… то може би естественият ход на еволюцията е машината да ни замести. Аз лично съм си представял не веднъж как ще стана киборг. Какво като имам метални части… след като са скрити под кожата и не се виждат и след като ги усещам като свои. Надявам се понякога, ако този сценарий се развие…. аз да съм вирусът, който ще порази всички системи и аз да бъда доминиращият разум. Но дори и да не стане… аз като един истински бунтар… (както винаги) ще намеря начин да се измъкна и да си живея живота. В крайна сметка не е ли това живота….? Да се борим за или срещу нещо. Било то добро или зло…
Може би аз съм нужното зло.
Не знам каква е моята съдба…. може би в утрешният ден Бетито или някое друго същество ще ме промени и ще забравя всичко, защото ще съм щастлив… а може би не. Може би животът, като милионер ще ме направи по смирен и щастлив, а може би ще ме тласне към нещо неизвестно. Точно преди малко си мислех в каква посока бих поел щом стана милионер. Но тъй като аз искам много неща…. кой знае… може би животът ми ще е още по-голям ад… или ще живея по-щастлив от всякога. Едно ми е пределно ясно.
Някой ден аз ще съм господарят на света, макар и никой да не знае за моето съществуване (защото ще се крия в сенките).
В крайна сметка… един живот, независимо дали си зъл или добър…. ако го изживееш щастлив… е един рай в твоите очи.
Знам че се променям с всеки ден… дали е просто адаптация породена от хамелеонската ми черта… или наистина е нещо перманентно… аз не зная. Но не спирам да си мисля… че ако сега можех да срещна Бетито отново, като непозната (или друга като нея) и да се запознаем щяхме да сме идеални един за друг.
Може би злото се предава через мисли като вирус, който е трудно лечим.
Каквото и да е…. злото в мен е по-голямо от чието и да е друго. И ми харесва!!!
И точно тук се крие моята съвършеност. Точно за това Дяволът в мен ме е избрал.
Защото съм добър по природа. Защото колкото повече бивам нараняван… толкова по-зъл ставам, а от там и Дяволът в мен разсте. В крайна сметка как можеш да опознаеш пълното зло, ако преди това не си познавал доброто. А може би аз съм просто един сив ангел на вечността, който винаги ще се бори със своята природа и никога неще приеме страна. Може би това е просто момент на слабост, в който искам да стана зъл, но не след дълго ще искам да съм добър. А не след дълго просто няма да ми пука нито за едното, нито за другото.
Още един факт доказващ, че еволюцията на роботите е нещо красиво…. Разум без емоции.
Но кой е казал, че пак няма да има битка за надмощие…?
Каквото и да ме очаква в моето съществуване…. аз ще го приема… и въпреки че напоследък и аз като Бетито мисля за самоубийство…. знам че не си заслужава! Защото досегашната ми борба ще се обезсмисли…. а бъдещето крие своите неизвестни изненади.
Това бяха мислите на един BROKEN.

 

Home sweet home

Малко остава да се прибера в Плевен : )))
Не знам дали ще има какво да правя, но знам, че там е пълно със спомени и спокойствие.
Нещо което ще ме тласне към депресия, но със сегашното си състояние смятам, че ще съм в нещо средно между депресиран и “не ми пука” състояние.
В такива моменти аз започвам да забелязвам малките неща в природата и живота. Вглеждам се в детайлите и слушам музика, която ме кара да се чувствам хем депресиран, хем смирен.
После стигам до момент, в който си казвам “живота е красив”, но истината е че подсъзнателно страдам, защото въпреки всичко съм сам.
Но човек, който не принадлежи нито в рая, нито в ада е човек, който прокълнат. Или както аз обичам да го наричам – сивият ангел на вечността.
Дам… това съм аз. И за жалост смятам, че ще живея вечно.
Не че не ми се живеее или пък мре…
Просто искам! Искам да се наживея…. но не мога.
Искам да умра…. но за жалост сега поне не мога.
А и защо ще съм се борил толкова, ако накрая сложа край на всичко.
Не обичам да губя и точно за това надали ще умра преди да съм се наживял.
Истината е че на работата ми слушам как хората се оплакват от живота си, а всъщност имат вече това, което ги прави щастливи. Става ми смешно и после като се прибирам към вкъщи се чувствам някак си по-силен.Защото знам че моите проблеми са истински и аз въпреки това още се боря и живея/съществувам.
Но щом се прибера в Плевен… поне ще си почина и ще съм без очила поне до близките 10 години : )))) а това нещо наистина страхотно.
А като за рожденият си ден мисля да си подаря един превод на книгата и през 2017г да я издам 😉
КРАЙ НА СТАТИЯТА : PP

 

Ъпдейт :)

Вчера разбрах че Бетито ме е блокирала, защото нейният приятел я е посъветвал така.
П.С. – Предположих… хората започват да действат очаяно, когато губят своята сигурност.А това момче вижда, че връзката ми с нея е по-силна, от колкото неговата.Или поне така мисля аз.
Разбрах го от нея, защото тя ми писа.Но истината е че с Бетито преди всичко бяхме приятели и след това двойка! Освен това докато бяхме заедно не сме се карали. А също така сме си интересни един на друг и до ден днешен…. и може би за това не спираме да си комуникираме. Но все си мисля, че може би подсъзнателно… Бетито осъзнава, че аз съм по-идеален за нея, от него.
А може би просто й си иска приятеля, който е загубила…. не знам… не обичам да влизам в главите на хората… защото понякога и аз мога да се загубя там… и не е хубаво.
Това което знам, е че щом тя не му се подчинява… значи той няма много влат над нея, т.е. тя не го обича много. (Ако го обича въобще)
Знам че въпреки това, че Бетито ми казваше, че съм страхотен, невероятен и т.н. …. аз не бях перфектното гадже. Може би това е нещо невъзможно…. но знам че между мен и нея имаше специална връзка, която само ние двамата можеше да видим и усетим. Или поне така беше от моя страна.
И въпреки че и аз като нормалните хора бих желал деца…. истината е че бих предпочел да съм с Бетито от колкото сам завинаги. А точно на там отиват нещата….
Т.е. не ме бърка да живея с нея и без да имам деца, щом това ще ме прави щастлив….
Нещо за което ме съмнява другото момче да е ОК.
Но докато Бети завърши и дойде момента на истината/ да реши какво иска има много време.
Цяла една година. Така че аз не си правя илюзии за нея. Дори днес си казах – “мога и без нея” И то не заради друго…. а защото просто свикнах с празнината и да съм сам, свикнах с това на никого да не му пука за мен.А и не искам да ме боли и за това се питвам да ограничавам чувствата. Това не означава, че не мога да се върна отново към тях и да страдам по нея…. но защо?
Винаги ще я обичам, но ако е писано да сме заедно…. тя ще се върне при мен.Ако не…. тогава няма надали ще се върна някога към тези си чувства.
Но надявам се винаги да си останем приятели. В крайна сметка това е по-важното нещо.
Може би от там започват всички връзки….
Не знам… не ме бива във връзките…
Наскоро си представях как с Бетито обикаляме света и разглеждаме стиснат иза ръце, а понякога и не… и се кефим на това, че сме богати.
Кой знае…. може би наистина аз бях нейното лекарство против депресия.

 

Sad man talking

Не знам… може би обичам да пиша за Бетито : ))
Не вярвам някой да ме разбере както тя, а и аз си падам по странните и луди хора…. така че до някъде, тя винаги ще си е специална… независимо дали ме блокира някъде или ме подминава на улицата.Знам че и тя беше щастлива поне за малко, когато бяхме заедно… поне аз с това ще си спомням времето, в което бяхме заедно.Сега слушам песента, която ме кара да си я представям как танцува.Тя знае коя е 😉 :Д Може би вече не чете това, което пиша тук, щом ме блокира така от нищото, но в крайна сметка аз пиша тук от преди да я срещна и го правя зареди себе си.Просто искам да споделям с някого, с нещо и това е най-добрият начин, за да мога и да бъда разбран. Много обичам да си спомням как, тя се шашкаше, когато се опознавахме по чата и тя виждаше многото прилики помежду ни. Тогава тя ми беше смешна ( в добрия смисъл) защото не знаеше, колко това нещо няма значение. И какво като си приличахме толкова много…. сега отново сме като непознатите, които бяхме в началото. А може би и по-зле… защото помним.
Може пък да ме е блокирала защото е усетила нещо там вътре в себе си.НЕ знам….
Това което знам е, че мисля за нея и ми харесва, а и защи не….  да мислиш за някой стойностен е нещо хубаво. Не знам дали някога пак ще се срещнем, но знам, че когато човек като нея остави отпечатък в мен… аз никога не го забравям. Хората спират да мислят за някого с времето и го забравят. Но аз не съм като хората… имал съм три жени в живота си и всяка от тях е уникална. С Бетито обаче може би се чувствах най-много на мястото си.
Както тя казва… брокен… Аз бях брокен и тя беше …. и бяхме заедно, двамата срещу света!
Винаги ще я обичам! Въпреки че късно го осъзнах и още по-късно го почувствах.
Надявам се някой ден… тя да се върне при мен. Ако ли не… дано намери мир или в живота или в смъртта.
Обичам я!

 

странен / ненартс

Нормален!?
Какво означава да си нормален?
Каква е разликата между – просто странен и луд?
Нормално ли е да искаш някой, като теб до себе си?
Лудост ли е да искаш това, което ще те унищожи?
Странно ли е толкова въпроси да остават без отговор?
Като нощна пеперуда… понякога ние искаме да умрем, защото това е единственото хубаво в живота ни. Но кой знае… може би друга пеперуда се надява да живеем, за да бъдем с нея.
Нормално ли е да се променяме по подбие на този, когото обичаме?
Нормално ли е да забравим същината си, заобиколени от самота и мрак.
Нормално ли е, всичко да е нормално ?

 

Блокиран, отново…

Не зная защо… не мисля и че съм го заслужил… но Бетито пак ме е блокирала.Малко ми стана кофти, но за малко. Не знам защо за малко… просто… може би свикнах да съм сам и да не очаквам нищо от хората, въпреки плановете, които си правя за тях. Интересното е, че днес разбрах,че още едно момиче ме е махнало от Фейсбук.
Не знам са какво отблъсквам хората, но явно го умея добре….
Някак това че Бетито ме е блокирала обаче сега го усещам като сдухване и дано да мине щом започна да цъкам игрите. Може би точно това, че съм различен и неразбран осмисля/оправдава това, че съм геймър.Т.е. поне има полза от това…. а тя е че влизам в един нереален свят и забравям за проблемите и прочие….
Иначе тъкмо писах в предната статия, че ми харесва да си пиша с нея….
Може би е решила че съм толкова “брокен”, че не може да ми се помогне или … не знам…
Знам само, че почти е невъзможно да се доверя на нов човек/жена/момиче и да й отдам сърцето си.
Никой не ме заслужава….
Вярвам в съдбата си и вярвам че ще съм богат и от там и безсмъртен… някой ден.
Това което не харесвам в нея е, че се виждам сам за цялата вечност.
А това може би е по-страшно и от смъртта.
Както и да е….
Единственото, което се сещам като причина е, че нейният приятел е разбрал,че си пишем и я е помолил да спрем/да ме блокира или нещо такова.
Каквато и да е причината…. тя винаги можеше просто дам и го напише.Не знам дали ще прочете всичко това, но аз така или иначе съм сам…. и просто искам да споделя това с някого…. и за това пиша тук.
Но хей…. това моя живот… и ако никой не ме цени…. тогава нямам какво да губя.
А сега ще хапвам : ))))

 

Едно дълго такова :D

Това което ме прави различен е че аз умея да изпитвам чувства към всяка ситуация.Дадени моменти ме карат да се чувствам много хубаво.А чувствата са като цветове, които могат да се видят само на фона на светлината идваща от музиката.
Лудост ли е да си различен? Какво е различен?
Може би нещо, което не може да се прибави към всеобщото разбиране за нормално.
Но това че не съм нормален прави ли ме автоматично луд…? Или съм просто различен?
Много обичам понякога да ходя сред много хора и да гледам само напред, разминавайки се с тях без да ги поглеждам, като Бог/Дявол. Много обичам когато някоя красива жена започне да ме гледа в градския транспорт.Не защото ме гледа… а защото обичам да видя как я отблъсквам с моята същност, когато покажа колко съм различен и странен.Когато започена да се плезя като влечуго, когато започна да си пукам врата, когато заемам странни пози и започна да гледам като лунатик. Ох как обичам да съм такъв…. а и не само пред хубави жени.
Обичам вече да демонстрирам кой съм.Истината е че това в което се превръщам е нещо смесено от мен и Дявола в мен.Нещо много по-велико и от двама ни.
Тъпото е че хора от моята работа не могат да знаят кой съм и не бива.Защо е тъпо ли…? Защото не искам да се крия вече.Но тъй като винаги съм бил хамелеон, а и е присъщо на Дявола да приема различни форми…. ще се справя до когато е нужно.
Харесва ми че Бетито ми пише.Тя е единственият човек, който знае тази ми тайна и ме приема такъв, какъвто съм. Не знам дали някога пак ще бъде с мен/моя , но ми е приятно да си го представям!
Може някой ден да бъда истински Дявол, но и аз ще имам нужда от компания : ))
Хмм даже сега слушам една яка (надъхваща) песен и си представих как с Бетито сме щастливи, че отново сме заедно и правим рискови за живота неща и се кефим на това : )))
Наскоро тя ми сподели че толкова съм говорел,че не е можела да мисли много за други работи.Което в превод означава, че съм нещо хубаво за нея :)) поне аз така го виждам.
Понякога се чудя… дали с нея не сме идеални един за друг… въпреки че не всичко ни е идеално. Но просто на този свят няма нищо съвършенно. От това което получавам като информация от нея… разбирам, че със сегашния си приятел не е по-щастлива от колкото беше с мен. Може би се радваше, че е с него, защото е искала да ми натрие носа или защото не е сама отново. Но не вярвам той да е по-идеален от мен за нея. Има го и това, че когато хлътнем по някого… ние виждаме само това, което искаме да виждаме. Може би за това ми казваше, че би избрала него пред мен. Може би ме е забравила. Не знам… само предполагам….
Това което знам е, че аз също не искам да съм сам…. но не мога да си намеря така лесно някого, както тя го прави. Аз влагам същината си, сърцето си, всичко… и точно за това не мога да бъда с когото и да е. А и аз не съм млад като нея…. 5 години са си пет… Тя има време да решава и прави каквото иска. Но за мен времето препуска лудо.Компютарът е машината на времето, което прати тук… до вчера бях в училище. Тя ми каза че харесвала това, че съм запазил детското в себе си, а и не само тя.Ами ето как съм го направил. Истината е че не ми се мре, защото не съм се наживял, а не защото ме е страх от смъртта.Оф става късно…. ще лягам.
Надявам се че тази статия ще се хареса на най-големия ми читател XD