Hello.
Тази вечер съм на Depeche Mode, Editors, Kings Of Leon, The Stereophonics, Poets Of The Fall.
Тези групи са нещо като една вълна, на която се настройвам понякога.
Някой може даже да го нарече – вълна на сдухване.
Макар че понякога е просто релакс вълна или просто едно неотрално такова.
Тази вечер гледа отново едно ново сериалче – The magicians
И докато гледах една руса мацка… някак си по начина по който актрисата я представяше… ми заприлича на Бети.
П.С. Епизода беше 10-и 🙂
Та Бети винаги ще ми липсва и може би точно затова ще виждам понякога нея в някой друг.
Честно казано… може би това, че не се видяхме и после ме разкара… е било планирано… не знам… понякога просто този сценарий ми минава през главата.
Честно казано не ме интересува… винаги ще имам добру чувства към момичето което познавах… и ако то е все още там… вътре в нея… не бих искал да го нараня… ето защо не бих направил каквото и да е, за да я разделя със сегашния й приятел…
Но често си спомням за нея и бих искал отново да усетя чувството да бъда с някой като нея.
Понякога си представям пък, че отново съм с Вени.
А както наскоро сънувах Цвети…. и после сутринта като се събудих полудях… ами да… понякога ми се иска да бъда и с някой като Цвети. (макар че нея не я познавах)
Зная, че съм прекалено голям особняк… дори по-голям от Бети….
И точно затова приемам, че може никога да си нямам някой до мен.
Казват, че това което не те убива, те прави по-силен.
Не знам колко точно силен ще стана…, но определено се чувствам слаб.
Всеки или поне повечето хора… имат нужда от някого до себе си.
Аз съм един от тези хора…
Не знам какво ще е като се върна в Плевен…., но определено ще има спомени на всяка улица.
Вече не гледам толкова често очите си…. сякаш ме е страх да го правя.
Все едно не съм аз.
Аз съм сам.