BROKEN

В предвид днешният ден и това, което усетих…. този албум е идеален за фон на това, което ще пиша тук в днешния пост.
Когато за пръв път чух тази група, тя ми бе препоръчана от Бетито. И тъй като съм Music Whore аз я приех, но като музика, която “не е лоша”. В днешни дни аз се наслаждавам на тази музика. Гневът, който генерира моята душа се слива с всяка нота, с вски писък и всяка вибрация разбиващи се в ушите ми. С всеки ден намразвам все повече хората и не мога да ги понасям. Понякога се плаша от себе си, а понякога просто се кефя, че съм това. Но май напоследък само се кефя. За пример… днес бях в градския транспорт…
Докато слушах музика, гняв ме обгърна и започнах да пренасочвам в мисли -> Как започвам да избивам с мачете виски в автобуса. Жени и деца, мъже и пенсионери, красиви и грозни… оооо ДА! НАЙ- ВЕЧЕ грозните! Те пък мнооо ме дразнят. Но като цяло мразя всички…
Имаше една двойка – хубаво момиче и “i dont care about the boy” които ме дразнеха със своето щастие…. почти не им обърнах внимание… но явно е било достатъчно, за да ме подразни. Когато видя щастливи хора… се дразня. Може би не само защото аз не съм, а защото на работа свикнах да гледам изкуствено щастие/усмивки от колегите и т.н.
Представях си как ставам богат и с масово оръжие унищожавам всички, въпреки че те ме молят да не го правя.
Щом доближих клиниката се спрях и оставих лъчите на слънцето да погалят лицето ми.
Мрачният ми поглед беше натурален. Мислите прочистени от доброта и пълни с умраза.
В този момент знаех кой съм и че не съм добър човек. Може би съм се родил с природа за добър човек…. но определено не съм. Тъпото е че не съм и зъл… или поне не до толкова, колкото ми се иска. Ако наистина има Ад и Рай, аз сигурно няма да бъда желан никъде.
Мислите препускаха бързо в главата ми и въпреки че повечето протекоха докато вървях към клиниката…. щом се спрях и слънцето ме поглези, аз бързо превключих настроението на усмивка.
П.С. Това се очаква от едно добро момче ; ) (Evil look)
Дяволът никога не разкрива своята самоличност, освен ако няма да ти вземе душата.
По същият начин и аз, като един Дявол, като един хамелеон…. аз прикривам своята същност, за да успея в този живот. И когато постигна властта, която желая…. може би ще е твърде късно някой да ме спре.
Друг въпроса аз какво ще искам. Защото е лесно да се унищожи света, но смятам понякога, че ще е по-забавно да го оставя и да му бъда господар.
Понякога си мисля, че причината да съм жив е да направя този свят по-добър.
WTF? – Ще си каже някой.
Ами когато не можеш да победиш злото с добро…. значи ти трябва по-голямо зло.
Може би съм създаден, за да обединя света.
Наскоро четох пророчество за някакъв си Антихрист. Не вярвам аз да съм него.
Но това в което вярвам е….. че АЗ…. съм Дяволът!
Макар и все още неосъзнал се напълно…. аз съм напът да се събудя и да преоткрия своята истинска същност. И аз като библейският Дявол… някога бях добър. Но бях предаден… и то не веднъж. Може би в живота трябва да има такива като мен…. за да напомнят на човечеството да бъдат добри.
Честно казано аз мисля, че е твърде късно за човешката раса да бъде спасена.
И точно за това апелирам към развиването на изкуствен интелект.
АКо човешката плът не е съвършена… то може би естественият ход на еволюцията е машината да ни замести. Аз лично съм си представял не веднъж как ще стана киборг. Какво като имам метални части… след като са скрити под кожата и не се виждат и след като ги усещам като свои. Надявам се понякога, ако този сценарий се развие…. аз да съм вирусът, който ще порази всички системи и аз да бъда доминиращият разум. Но дори и да не стане… аз като един истински бунтар… (както винаги) ще намеря начин да се измъкна и да си живея живота. В крайна сметка не е ли това живота….? Да се борим за или срещу нещо. Било то добро или зло…
Може би аз съм нужното зло.
Не знам каква е моята съдба…. може би в утрешният ден Бетито или някое друго същество ще ме промени и ще забравя всичко, защото ще съм щастлив… а може би не. Може би животът, като милионер ще ме направи по смирен и щастлив, а може би ще ме тласне към нещо неизвестно. Точно преди малко си мислех в каква посока бих поел щом стана милионер. Но тъй като аз искам много неща…. кой знае… може би животът ми ще е още по-голям ад… или ще живея по-щастлив от всякога. Едно ми е пределно ясно.
Някой ден аз ще съм господарят на света, макар и никой да не знае за моето съществуване (защото ще се крия в сенките).
В крайна сметка… един живот, независимо дали си зъл или добър…. ако го изживееш щастлив… е един рай в твоите очи.
Знам че се променям с всеки ден… дали е просто адаптация породена от хамелеонската ми черта… или наистина е нещо перманентно… аз не зная. Но не спирам да си мисля… че ако сега можех да срещна Бетито отново, като непозната (или друга като нея) и да се запознаем щяхме да сме идеални един за друг.
Може би злото се предава через мисли като вирус, който е трудно лечим.
Каквото и да е…. злото в мен е по-голямо от чието и да е друго. И ми харесва!!!
И точно тук се крие моята съвършеност. Точно за това Дяволът в мен ме е избрал.
Защото съм добър по природа. Защото колкото повече бивам нараняван… толкова по-зъл ставам, а от там и Дяволът в мен разсте. В крайна сметка как можеш да опознаеш пълното зло, ако преди това не си познавал доброто. А може би аз съм просто един сив ангел на вечността, който винаги ще се бори със своята природа и никога неще приеме страна. Може би това е просто момент на слабост, в който искам да стана зъл, но не след дълго ще искам да съм добър. А не след дълго просто няма да ми пука нито за едното, нито за другото.
Още един факт доказващ, че еволюцията на роботите е нещо красиво…. Разум без емоции.
Но кой е казал, че пак няма да има битка за надмощие…?
Каквото и да ме очаква в моето съществуване…. аз ще го приема… и въпреки че напоследък и аз като Бетито мисля за самоубийство…. знам че не си заслужава! Защото досегашната ми борба ще се обезсмисли…. а бъдещето крие своите неизвестни изненади.
Това бяха мислите на един BROKEN.